Мина година и половина от както се разделих с приятелката си, а аз не мога да я забравя. След нея доста момичета са ми писали и са ме занимавали, викали са ме на първа среща, признавали са ми, че ме харесват. Целували са ме. Аз не съм поемал никога инициативата пръв, защото просто никоя не ме "грабва" така, както тя. С нито една не тръгнах, просто защото в никоя не намирам това, което намерих в нея. Това, което търся... Тя ми даваше всичко, от което имах нужда. Мисълта ми беше, че не се оплаквам, че съм търсен, при това доста, но до там. Нормално ли е все още да мисля за нея и във всяка да търся нея? На 17 съм, ако е от значение.