Направо ми е грозно да ви чета коментарите. Всички сте такива моралисти тук, обаче като изляза на улицата, виждам съвсем различно нещо.
Да, знам, че настоящата любов е най-голямата, но ако сега не си поживеете, кога? Като се ожените и тръпката ви премине след 3-тата година, какво правим? Ходим да се таковаме? Айде, не. Знам, че влагате много сериозност в тинейджърските си връзки и това е прекрасно, но да се "отвращавате", да я наричате "курва". Много моля. Нека първият, който никога не е съгрешавал по никакъв начин, да хвърли камъка.

По темата: аз бих останала с втория. Дори и да не ти е казал, че те обича, страстта е това, което ви движи и тоя сърбеж няма да те остави на мира. Да, знам, че сигурно изпитваш нежни чувства към дългогодишния си приятел, но да си говорим направо - той не го заслужава, не заслужава да го лъжеш и мамиш. Заслужава да има правото да намери щастието си, защото е очевидно, че вие издишате и ако той разбере какво си правила, нещата така или иначе ще приключат.