Чувствам се като негова майка?!

[SuNsEt]

На моменти се чувствам като негова майка или...учителка,или нещо подобно. Отвратително е. Човека е на 21 ,а сякаш е колкото мен понякога(аз съм на 18 ) . Имал е тежък живот, сам се издържа от 8 клас , но вместо да порасне от по-рано , той е запазил детето в себе си доста ...добре. Интересното е че е свястно,кротко,скромно и честно момче,но е на моменти доста наивен. В разговорите с него виждам,че той не знае на къде върви. Въобразява си някакви неща ,какво би могъл да работи някой ден или че приятелите около него са истински,но съм доста сигурна,че греши . Не разбирам как може да стигнеш до това ,толкова време да се издържаш и да живееш сам ,да минеш през толкова трудности и същевременно да не се сещаш за някои елементарни неща? Да нямаш реален поглед над нещата ... И когато си говорим и той ми споделя ,какво иска да направи, по какъв начин да реализира хобито си (аз така го наричам,но няма да споменавам какво е ) ,аз му давам някакви съвети и насоки ,а той казва 'Да,добре ,права си наистина. Ще го направя' ,но не прави нищо . Повтарям едно и също нещо по 5 пъти,защото той ми се жалва ,че не му върви хобито на моменти или че не мърда на никъде и тн . Чувствам се като Кристина Патрашкова,която дава на Златка Райкова майчински напътствия и книги за четене...
А иначе има привличане между нас ,когато се виждаме и усещам позитивна енергия от него. Когато си говорим се разтоварвам и ми е забавно,но това е до момента,в който пак блесне ''прекрасният'' му ум и изтърси нещо глупавичко. Аз не искам перфектния човек , но ми е важно да мога да говоря с човека отсреща на някакви по- смислени теми ...
Веднъж щяхме да тръгнем,но аз му отказах и сега пак става нещо между нас,но ... нали ви казвам,чувствам се като ...учителка.
А съм на мнение,че в една връзка и двамата трябва да се учат един от друг . Какво мога да науча от него ? Между другото , друго положително качество е че е романтичен и е нежно момче . Малко си пада по- сладникав и по нарицателните 'меченце,муцунке ' и тем подобни,което не ме кефи особено много ..ама айде,то това да беше само ;д
И не ме разбирайте погрешно,аз не мисля,че е глупаво момче или човек без потенциал.Просто начина,по който живота му се е стекъл явно го е довел до тази хем наивност,хем пораснало поведение(да се издържа сам) . Говорили сме си на по- сериозни теми,но като цяло просто не мога да почна да му говоря за някакви теории как се е появила Земята или какво мисли за човешките взаимоотношения и тн. Когато имам проблем не мога да очаквам от него да ми даде съвет ,ако става дума за нещо душевно. Ако става дума за технологии ще ми каже,но ако е нещо друго и ако си говорим по телефона или в скайп - няколко емотиконки и 'не се притеснявай,не се ядосвай' и толкова. Не знае какво да прави в такива моменти.

Какво бихте ме посъветвали? Не съм изпадала в такава ситуация до сега .
До някъде искам да му помогна да порасне,но от друга страна не знам дали бих издържала постоянно да му давам насоки насам натам...