Чувствам се като негова майка?!

[ledenakrasota]

Много позната ситуацията. Превърнеш ли се в майка му, нещата са тръгнали на зле. С трезва преценка винаги помагам на приятелите си или на познати, които имат нужда да споделят нещо и търсят съвет, който да не е от собствената гледна точка, а то няколко аспекта. Психологията много ми е помогнала, но не искам да се превръщам в кошче за душевни отпадъци.
Ти се натоварваш с чуждите проблеми и момчето ти ти изсмуква все едно жизнените сили. Чувстваш се изхабена. Това вече е лошо, защото започваш да живееш с неговите проблеми и неговия живот, без да става на въпрос за теб самата. Той се вкопчва в теб като спасителен пояс. Явно е доста лабилен. Не допускай да се обезличаваш. Със сигурност и ти мрънкаш на него, но не трябва да се увисва на рамото, което ти е дадено за опора. Нещата трябва да се балансират.
Аз страшно много бях натоварена с подобен екземпляр, който не беше лошо момче, но се плашеше от най-малкото и все заедно решавахме НЕГОВИТЕ проблеми и въпреки това той продължаваше да мрънка. Бях майка, приятелка и т.н. Когато имах нужда от подкрепа, защото чичо ми почина, баща ми и баба ми получиха бъбречни кризи, вуйчо ми се оперира и то по време на сесията, в рамките на три дни всичко това се случи, него го нямаше, а аз тичах по болниците. Единственото, от което имах нужда бяха думите, че всичко ще бъде наред. Не съм от хората, които стоят и мърморят, а хващам бика за рогата и действам, но за това се иска смелост. Изпадам в тази крайност, докато той беше в другата. Страхуваше се да прочете инфо за интервютата за работа по банките и го дунурках. Никога не ставаше почти въпрос за мои проблеми. Аз съм нямала такива само, защото не говоря за тях.
Това, което искам да кажа е, че няма ли баланс между вас и от двете страни не правите компромиси, колкото и да се обичате, по-добре е да не бъдете заедно, защото само ще се наранявате. Не сте ли на едно интелектуално ниво, нищо хубаво не ви чака.

[ShtrudeL]

Ти се натоварваш с чуждите проблеми и момчето ти ти изсмуква все едно жизнените сили. Чувстваш се изхабена. Това вече е лошо, защото започваш да живееш с неговите проблеми и неговия живот, без да става на въпрос за теб самата. Той се вкопчва в теб като спасителен пояс. Явно е доста лабилен. Не допускай да се обезличаваш. Със сигурност и ти мрънкаш на него, но не трябва да се увисва на рамото, което ти е дадено за опора. Нещата трябва да се балансират.

ох... Вени, почти съм убедена, че тя е активната, която се е 'надвесила' над него и 'проблемите му' без изобщо той да има нужда от това.
Като двама души да са отбор и макар и да правят едно и също в задачата си, единия все ще поправя другия без да има нужда, само защото онзи не го прави по начина на този, който го поправя.. И един вид само единия ще е участник и ще подтиска другия с манията си да стават по неговото.
Всъщност бившия ми приятел беше същия. Имаше си работа, оправяше се сам, но като го питах какво мисли да прави с живота си, нямаше отговор. И аз се дразнех, че няма цели/мечти/нещо, което да преследва, а като заговорехме за 'проблеми' се стигаше до 'а, ти само си въобразяваш..', но осъзнавам каква грешка съм била допуснала тогава.. Просто имахме различни виждания за нещата. По-добре остави твоето момче и го остави да си живее живота както си иска.