Цитирай Първоначално написано от ledenakrasota Виж мнението
Ти се натоварваш с чуждите проблеми и момчето ти ти изсмуква все едно жизнените сили. Чувстваш се изхабена. Това вече е лошо, защото започваш да живееш с неговите проблеми и неговия живот, без да става на въпрос за теб самата. Той се вкопчва в теб като спасителен пояс. Явно е доста лабилен. Не допускай да се обезличаваш. Със сигурност и ти мрънкаш на него, но не трябва да се увисва на рамото, което ти е дадено за опора. Нещата трябва да се балансират.
ох... Вени, почти съм убедена, че тя е активната, която се е 'надвесила' над него и 'проблемите му' без изобщо той да има нужда от това.
Като двама души да са отбор и макар и да правят едно и също в задачата си, единия все ще поправя другия без да има нужда, само защото онзи не го прави по начина на този, който го поправя.. И един вид само единия ще е участник и ще подтиска другия с манията си да стават по неговото.
Всъщност бившия ми приятел беше същия. Имаше си работа, оправяше се сам, но като го питах какво мисли да прави с живота си, нямаше отговор. И аз се дразнех, че няма цели/мечти/нещо, което да преследва, а като заговорехме за 'проблеми' се стигаше до 'а, ти само си въобразяваш..', но осъзнавам каква грешка съм била допуснала тогава.. Просто имахме различни виждания за нещата. По-добре остави твоето момче и го остави да си живее живота както си иска.