Апф това кой как реагира си е индивидуално. Не съм седнала след два месеца да рева и т.н. Просто тотално го осъзнах и го приех като факт. Всм и аз си ги мислех всички тия неща "че не си заслужава" "че така е по-добре" и наистина Е. Друг е въпроса, че и до днес ме измъчва това, че не се разбрахме, че не си обяснихме, че просто така стана, че всеки ден се налага да се виждаме, а вече година и половина и дума не си обелваме. Тия неща ще са ми винаги мъчни и чудни, но не плача и не страдам така както страдах докато бяхме заедно. И съм щастлива. Това е една прашинка в сравнение с всички други щастливи мисли, които имам. Времето лекува всичко. От теб си зависи дали ще изпадаш в кризи или не. : ))