Много ви благодаря, наистина! След вашите коментари добих смелост да му призная... Но ето какво се случи: Малко преди да му кажа, моята най-добра приятелка (тя не е много близка с него) също го харесва. Един ден в час той се изсмя на простотията на един приятел и тя горката, реши че се смее на нея и си тръгна от даскало (лесно ранима е). Той се напрегна (както и всички останали), защото не искаше да я нарани и искаше да й обясни, че го е разбрала по грешно... След часовете тя се върна и проведоха разговор и той й каза, че не я харесва (което ме успокои) и няма как да стане и такива неща. Докато се прибирахме, той ми сподели, че не смята да се държи с нея както преди (т.е. няма да разговаря с нея), защото според него тя разбрала погрешно няколко негови комплимента. Каза също, че въобще не искал да намесва работи с харесване. Това ме притесни и ме хвана шубето и реших, че няма да му казвам, щом реагира така. Но проблема е, че започнах да плача от отчаяние, изпаднах в дълбока депресия заради това, че няма как да сме заедно, щом той явно не иска връзка... Боли прекалено много, моля ви кажете какво да правя- да прекъсна приятелството ни, да му кажа ли все пак за чувствата си.....?