Най-милото <3

**LadyDi** · 12-02-2014, 20:03

Първоначално написано от 102

не знаех че kalpazanka има забавна страна

даже много

**draid** · 12-02-2014, 20:04

Първоначално написано от kalpazanka

А, баш! Много навреме! Давай идеи на draid как да си запълва времето

То моето време и без глупости е достатъчно запълнено.

**102** · 12-02-2014, 20:04

много обичам евреи да ми разказват вицове за евреи
и лекари да ми разказват типично лекарски вицове

**kalpazanka** · 12-02-2014, 20:04

Първоначално написано от draid

То моето време и без глупости е достатъчно запълнено.

Щом пишеш по форуми, не си за ожалване

**draid** · 12-02-2014, 20:18

Просто ми се налага да седя доста пред компютъра (:

**Lilanda** · 12-03-2014, 18:47

Аз смятам да върна малко духа на темата, че с тия бенки...

Първоначално написано от marilyn

Обичам, когато спонтанно хваща китарата и започва да свири някоя наша любима песен.

Иронията е, че при нас е обратното. :Д А като хвана китарата, не мога да я пусна с часове понякога. И най-хубавото е, че, макар че и хал хабер си няма от класика /понеже класиката на мен ми е голяма страст/, слуша с екстаз всеки път.

Една по-конкретна ситуация: Преди няколко вечери, може би преди около седмица и нещо, горе-долу по това време си писахме и аз на полу-шега /няма значение защо е 'полу'/ написах, че имам проблем. Около 10-тина секунди след като го изпратих, той ми звънна, за да ме попита какво има. Беше адски притеснен и именно това притеснение ме стопли страшно много. Естествено, като му обясних за какво става въпрос, реакцията беше "Боже Господи, ще получа удар някой път заради теб. Ще те убия, ей".

Друг случай, малко по-близък във времето, е вчерашната му реакция на "Ще караме 2 часа ФВС, защото *нещо си*". Веднага се втурна да идва в салона, само и само да играем двамата час и малко. По принцип не е от най-спонтанните хора, а и не живее толкова близо до училище, та доста ме изненада, че до половин час беше кацнал в салона и беше готов за волейбол. :Д

anonymous708973 · 12-03-2014, 19:37

Първоначално написано от Lilanda

Беше адски притеснен и именно това притеснение ме стопли страшно много. Естествено, като му обясних за какво става въпрос, реакцията беше "Боже Господи, ще получа удар някой път заради теб. Ще те убия, ей".

Ахах, преди правих нещо, което изкарваше на приятеля ми акъла, пък аз дори не си давах сметка, докато не започна да ми го прилага и на мен. А именно да му кажа нещо от сорта на "Имам въпрос към теб" с изключително сериозна интонация, а въпросът да е "Ти кучета ли обичаш повече или котки" или "Какво ти се вечеря?" :Д
Другият "номер", който пак усвои

, e да ахна внезапно, защото съм се сетила нещо и то отново да е от ексзистенциална важност, например "Ти знаеш ли, че аз тая серия съм я гледала?"

Много е кофти да ти го правят умишлено, изкарвам си акъла всеки път

**Naive** · 12-03-2014, 19:45

Аз съм го правила несъзнатлено с "Трябва да ти призная нещо":д, при което казвам нещо маловажно, примерно "ами всъщност те подведох и днес няма нов епизод на сериала" :Д

**Lilanda** · 12-03-2014, 20:21

Първоначално написано от Naive

Аз съм го правила несъзнатлено с "Трябва да ти призная нещо":д, при което казвам нещо маловажно, примерно "ами всъщност те подведох и днес няма нов епизод на сериала" :Д

Ахахахахах и аз също. :Д И то няколко дена под ред. На 3-тия или 4-тия път ми каза "За каква глупост се сети пак?" и реших да се пошегувам, че е нещо важно, но не ми се получи. :Д

**102** · 12-03-2014, 22:12

много забавно
смея се от смях

**leadyflame** · 12-03-2014, 22:19

Точно така, пусна ли сълза за достоверност

**102** · 12-03-2014, 22:20

:,(

**102** · 12-03-2014, 22:21

;,)

**leadyflame** · 12-03-2014, 22:26

:,|

**d-r.Zob** · 12-03-2014, 23:24

С моята сме отскоро - по-малко от 2 месеца, но за сметка на това се познаваме от 7 години. Бях преди няколко години при баба и дядо й в Прешов. Там трябваше да остана 3 седмици, за което се разбрах с майка й. Тя тогава си живееше в Испания и не бяхме близки приятели. Баба й звънна по телефона да каже, че съм при тях, тя се ядосала на майка си, че не й е казала нищо и си заряза ученето. След 4 дни беше при нас и не ме остави на мира, за да запълни всяка секунда от свободното ми време. Тогава си имах приятелка и тя знаеше това. Направи го, защото искаше да ме има като свой близък човек, а това желание не охладня с годините. Днес не живеем разделени, виждаме се веднъж седмично и пак умеем да прекараме малкото време, в което сме заедно пълноценно. Затова смятам, че нейното постоянство е най-милото, което ми дава.

**marilyn** · 12-04-2014, 08:58

Първоначално написано от Lilanda

Аз смятам да върна малко духа на темата, че с тия бенки...

Иронията е, че при нас е обратното. :Д А като хвана китарата, не мога да я пусна с часове понякога. И най-хубавото е, че, макар че и хал хабер си няма от класика /понеже класиката на мен ми е голяма страст/, слуша с екстаз всеки път.

Ние имаме много сходен вкус за изкуство. И музикалните ни предпочитания са доста сходни. Рядко ще засвири нещо, което не ми е любимо или не ми е познато.

Той никога не може да скрие от мен, ако прави някаква изненада или подготвя подарък. Все се издава и няма търпение да ме зарадва. Много е миличък, когато аз настоявам да каже, той се сдържа, сдържа и аз винаги отгатвам какво е. И той не може да отрече. И снощи беше така. <3

**Ewok** · 12-04-2014, 09:12

Наскоро се замислих, че променя целия си живот заради мен.
От малките домашни неща, до това, че направи компромис с квартирата и ще се преместим на дрийм мястото за мен.
И колкото и твърд и свободен и не-можеш-да-ми-казваш-какво-да-правя да е, все пак си ме слуша и си ме обича и малко по малко започва да се вълнува за разни малки неща

**Colouring** · 12-04-2014, 13:09

Ей, че сте сладки!

Аз мисля, че тепърва ще трупам милички неща с него.^^

**pandabear** · 12-04-2014, 16:03

Вдъхнових се да попиша и аз малко. Сегашната ми връзка е само на около седмца, но се познаваме с момчето ми от 2-годишни. Честно казано никога не съм предполагала, че някога ще имам подобни взаимоотношения с най-добрия ми (и единствен?) приятел. Излишно е да казвам, че за тези 16 години е правил безброй много мили неща за мен. Ще спомена онези, които са ми стоплили сърчицето най-много (тоест тези от последната седмица). Миналия уикенд докато бяхме на вилата намерихме стари албуми, от детството и решихме да ги разгледаме. По едно време той просто затвори албума и ми каза „Това, което се случва с нас е второто най-хубаво нещо в живота ми. Първото е, че толкова много години съм те имал пак до себе си въпреки всичко“. Това беше първият път откакто се познаваме, в който той успява да ме разплаче (така де, насълзиха ми се очичките просто), но от умиление. На сутринта се събуждам към 8 и гледам, че той е станал и е в кухнята (опитва се да прави палачинки :Д) Смея му се и го питам, защо е станал толкова раано, а той ми каза, че по едно време съм си дръпнала завивката само към себе си, станало му студено и се събудил, ама съм била толкова сладка, че това надделяло пред „яростта“ му и решил въпреки това да ми направи закуска, хахаах. Ама колко сладко го разказа, и колко мило ми стана не е истина просто (((((: На обяд се разхождаме из гората (аз се дразнех, че снегът се е стопил и само мрънках ), но намерихме на едно хълмче останало малко, и той ми направи снежна панда :Д Пък във вторник след упражнението по анатомия му звъннах да му кажа, че ми е зле и няма да мога да излезна, а той е разбрал къде се намира моргата за животни и дойде да ме вземе с един прекрасен букет цветя, ей така без повод. После ме закара до нас, асансьора не работеше и не пожела да си тръгне докато не се качи с мен по стълбите, защото ми се мотаеше главата. А днес сутринта алармата ми звъни в 6 без 10, той се зави през глава и започна да мрънка „оф, ти не беше ли вече студентка, кой нормален студент става толкова рано...“ хих ^_^ Влезнах да си взема един душ, а през това време той беше станал и направил кафе. Докато си го пиехме ми каза, че след сесията ще ми се наложи да му преподам няколко урока по химия и биология, защото другата година смята да ми стане и колега, тъй като „за семеен ветеринарен кабинет са необходими двама души“. Гледах като гръмната. Първо мислех, че се шегува, тъй като знаех, че не му се учи, защото беше решил да работи и да помага финансово на семейството си. После осъзнах, че е напълно сериозен. От тогава до сега всеки път като се сетя какво каза не спирам да се усмихвам. Ох, сещам се за още малки неща, които в моите очи изглеждат огромни, но ще спра дотук, защото отивам да си дебелея от вкусен гювеч и червено винце ;p