Щях да пътувам. Нямаше да ме има три месеца. Нямаше да се виждаме три месеца. И точно деня преди да си тръгна той трябваше да пътува поради семейни проблеми и нямаше шанс да се видим. Преди това говорехме с часове по телефона и му беше паднала батерията, а не си носеше зарядното. Бях с приятелки на кафе и по едно време звъни телефона. Беше той. Момента беше неописуем, треперех. Моята тръпка. Каза ми, че си е сложиш картата в друг телефона. След една минута "Шегувам се, кога ще те видя?". Върна се заради мен, за да ме види. Стояхме гушнати до 5 сутринта и гледахме звездите. Моментите на мълчание. И просто ей така от нищото въздишаше и ме целуваше, прегръщаше ме толкова силно, че даже се задушавах. Беше студено. Съблече се и ме облече с неговото яке. Най-малките жестове ме правеха най-щастлива.