Всъщност най най-милото,което прави постоянно е да е просто до мен,да ме подкрепя и разсейва от всичките простотии,които ми се случиха напоследък.
Тази година е една от най-трудните ми-нашите се разделиха,загубих важен човек,най-добрата ми приятелка замина да учи..Той ми остана единствената стабилна подкрепа.И,въпреки че често нервите са ми обтегнати и той си го отнася,не спира да е до мен.Когато се видим се презареждам и знам,че докато сме заедно всичко ще е наред <3.Че все пак има светлина в тунела и нищо не е загубено.
Имах нужда да го напиша това някъде,докато си слушам тази песничка : http://www.youtube.com/watch?v=dSLOR...J6ITfjutG-kj6w .Много ми повдига настроението.