Веднъж ми написа някакво стихотворение. Това е нещо, което и до ден днешен като си го чета, и ме разплаква. Няма точки, запетайки и главни букви. Написано е адски нескопосано, но не съм го поправяла и никога, никога, никога няма да го изтрия от текстовите си документи. Даже ако си сменя компютъра, собственоръчно ще го прехвърля на новия. Казва ми, че съм неговия рай. Всяка вечер ми разказва разни неща, за да заспя. Какво повече мога да искам от живота от Денис?! Даже ми даде една вивакомска карта, за да можем да си говорим вечер понеже има адски много безплатни минути.