Хич не ми се изписват романи. Идвал е след скарване под прозореца ми да мята камъчета, а живее на час и нещо път от нас. Рисувал ми е рисунки на нас двамата. Обиколи веднъж цяла София в дъждовен ден преди изпит да ми търси мъжка червенобуза костенурка за моите женски. Редовно се грижи за мен, когато съм болна и ми оправя разни дреболии из къщи, отваря буркани на поразия. И още доста неща.

Последното и може би най-най-хубавото беше, че ми купи чинчила и сега дружно си играем с нея и ме кара да се усмихвам през 5 минути. То е като да имаш мъничко сладко нещо, което те разведрява, когато и да е.