По принцип нямам най-романтичното момче за приятел, нито пък най-милото. И въпреки това...
в началото на връзката ни техните не бяха очаровани от мен и то с основание, виждахме се през нощта, сигурно сме пили кафе до 6 сутринта във всичките бензиностанции в района само за да се видим.
изпращал ме е до вкъщи късно вечер и се е прибирал след това пеша, а е от друг квартал, винаги ми е било супер гузно, но и до ден днешен не ми дава да се прибирам сама по тъмно.
спомням си веднъж ми беше аааадски зле, а бяхме в Борисовата и просто както се подпрях на него - видя че ми е удобно и сме стояли така сиг 40 минути докато не ми премина, той просто..... не помръдна.
всяка вечер като съм с него и уж заспя - усещам как ме прегръща, усещам как ме гледа и когато ме целува....
колкото и да сме били скарани, идвал е смазан от работа при мен, даже ни заключиха и трябваше да спиме навънка... не се разсърди, а ми каза, че всичко ще е наред...
сега на Св. Валентин пак беше на работа и въпреки всичко сутринта на 15ти беше отмъкнал отнякъде някъв балон и го е разнасял из половин София...
и друго, което винаги ще помня е когато за рождения ми ден трябваше до ходим на вила в планината и носеха колони за музика с размерите на нормален телевизор, много ми беше мъчно за него и приятелите му тогава, но си остава уникалният жест !
Има и още, но тези засега. ))