Най-милото <3

[ironlady58]

Никога няма да забравя малките жестове, които е правил и все още прави за мен.Всичко от началото на връзката ни е като в приказка. Хобито ми е да снимам и преди една година бях излязла в мола с приятелка, разбира се с апарата. Седнахме да хапнем и на съседната маса се настани момче също с апарат, което ме погледна по-особено. Моментално си паднах по него. Наистина много ми хареса, а и мисълта че снима ме накара още повече да го харесам ..Мина се не мина 10 мин. и станах да си изхвърля нещата от подноса, когато той видимо ме огледа доста обстойно. Тъкмо си тръгвахме и той си вдигна апарата, снима ме и след това ми се усмихна .Толкова съжалих, че не направих същото, че после не млъкнах цял ден и само за него говорих на приятелките ми. Така де, в последствие се развиха така нещата, че се намерихме и решихме да излезем на среща, която за мен беше много неловка ...Решихме да слезем към морето, а там има едни хлъзгави плочки, но той искаше да отидем възможно най-близо до водата, за да снимаме. Голяма грешка ...Подхлъзнах се и паднах на една ужасно слузесто зелено вещество. Бях лекьосана брутално .Той толкова се притесни, че не спря да се извинява, и за да може да продължи разходката ни се наложи да се прибера до вкъщи, за да се преоблека. Даде ми анурака си, а после още на първата ни среща така се стекоха обстоятелствата, че се запозна с майка ми . Беше много мило, защото не се притесни и дори сякаш се почувства добре от факта, че се познават вече ...Излязохме си пак, бяхме в мола, а той написа дълго описание на деня ни заедно във фейсбук и колко прекрасно е било. По-нататък имаше период, в който взимаше лаптопа си в мола, за да можем да си пишем, тъй като все още нямаше интернет на телефона. Неразделни сме. Хиляди неща е правил за мен. На рождения ми ден (бяхме едва 10 дни заедно) ми подари хaлка с неговото име и той имаше същата с моето. Не сме ги свалили оттогава. Много е банално, но и аз като другите много ценя, когато ме завива докато спя. Подарява ми любимите ми цветя, пише ми истории, търпи лигавите ми моменти, носи ми палачинки, защото знае, че обичам.Оставя последната хапка за мен...Смяли сме се заедно,плакали сме заедно, били сме неотлъчно един до друг в тежките моменти. Казва ми, че ме сънува всяка нощ. Купува специален сос за картофките, защото знае, че го обичам. Помни малките неща,които имат най-много значение.Занимава се с програмиране и една вечер ми направи някаква програма, в която трябва да отговаряш на въпроси.Това, което се получи накрая беше мило послание,което ще помня и пазя винаги. Преди изпитите ми винаги ми пише окуражаващи съобщения.Веднъж ме накара да си затворя очите за 5 мин., а той през това време късаше листи и на всеки един пишеше по една голяма буква накрая ги залепи около вратата и се получи " А-DOOR (това съответно беше вратата) -A-B-L-E ". Беше много мило.Не ги свалих докато не се наложи да се изместим в друг апартамент. Когато заспах за първи път в него, колкото и да му беше студено не помръдна и за миг. Всеки ден се прибира в 3 през нощта , независимо дали е на училище, или е във ваканция, дали ще се прибере пеша, или с кола, само и само да сме заедно повече време. Една вечер просто стояхме в колата до вкъщи и слушахме радиото и си мълчахме. С него дори и мълчанието е комфортно. Изгледа всички сериали, които аз гледам, дори и тези,които смяташе за скучни.Когато се приберем вкъщи винаги оправя леглото ми. На първата ни среща върху билетчето от автобуса написа името ми и датата и до ден днешен си го пази в портфейла, както и други малки неща. На рождения ми ден бяхме на плажа, там той се състезаваше с другите, кой ще направи най-дългата жабка (не знам дали се изразих правилно) и с това да докаже, че от всички той ме обича най-много.Тогава запази едно камъче, което ми подари след 4 месеца. Даде ми любимия си суитчер, за да бъде до мен постоянно.Храни ме като бебе, мие ми ръцете и е мил и нежен при всяко едно докосване. Повтаря ми колко съм красива и колко много ме обича.И все пак усмивката му е най-милото, с което може да ме дари.Обичам си го,много, и предполагам това е причината да си направя регистрация тук, само и само да пиша в тази тема ...съжалявам, ако е станало прекалено дълго :/