Преди около месец- два гледах едно дете в къщи, през "почивните ми дни" . Бях толкова изморена, а имах да уча и Той дойде до нас да помага. Накрая го намерих в кухнята да храни малкият, за да мога аз да си почина. Принципно не се радвам много на мъже, занимаващи се с деца, но гледайки го как върти лъжицата като самолетче, докато го храни беше безценно.
Въпреки че живее в съседният квартал и се виждаме всеки ден, веднъж седмично ми праща писма по пощата, не електронната, на които държи да отговарям по същият начин. Супер сладък е начина, по който започват писмата му, а именно с извинение за почерка и завършват с някаква малка картинка.
През лятото ходехме да се разхождаме в един парк с езеро и патки. Обикновено патките идват сами, понеже значт, че хората им подхвърлят различни неща, но този път бяха доста далече и той нагази до колене в езерото, за да ги подгони в моя посока, за да мога да им хвърля храна.
Играхме двамата на някаква игра от рода на "Никога не съм" и трябваше да кажем 20 простички неща, които никога не сме правили, но искаме. Запомнил ги е всичките и си ги е записал. През изминалите няколко месеца ми помогна да осъществя 18, остават още 2, но по Коледа и тях ще ги зачеркнем

Един път имах доста тежък ден, лекции, тестове, работа и вечерта ме беше поканил на вечеря у тях. Той готви. Толкова е сладък, когато се опитва да ме впечетли с готварските си способности. Обръща се наляво-надясно, блъска шкафове и пуфти, тъй като не иска да се изложи, а с това пред мен няма как да се изложи, понеже именно това ми е любимата част.
Накрая реши да изпече пица, изкара я от камерата, показа ми я и се опита да отвори найлоновият пакет със зъби, но точно тогава аз се засмях, той се засмя....и парчето найлон му отиде в гърлото. Накара ме да се смея с глас и да забравя за всичко, което ми се случи през деня.... пък и пицата в крайна сметка стана добре