Отговор в тема
Преди около месец- два гледах едно дете в къщи, през "почивните ми дни" . Бях толкова изморена, а имах да уча и Той дойде до нас да помага. Накрая го намерих в кухнята да храни малкият, за да мога аз да си почина. Принципно не се радвам много на мъже, занимаващи се с деца, но гледайки го как върти лъжицата като самолетче, докато го храни беше безценно.
Въпреки че живее в съседният квартал и се виждаме всеки ден, веднъж седмично ми праща писма по пощата, не електронната, на които държи да отговарям по същият начин. Супер сладък е начина, по който започват писмата му, а именно с извинение за почеркаи завършват с някаква малка картинка.
През лятото ходехме да се разхождаме в един парк с езеро и патки. Обикновено патките идват сами, понеже значт, че хората им подхвърлят различни неща, но този път бяха доста далече и той нагази до колене в езерото, за да ги подгони в моя посока, за да мога да им хвърля храна.
Играхме двамата на някаква игра от рода на "Никога не съм" и трябваше да кажем 20 простички неща, които никога не сме правили, но искаме. Запомнил ги е всичките и си ги е записал. През изминалите няколко месеца ми помогна да осъществя 18, остават още 2, но по Коледа и тях ще ги зачеркнем
Един път имах доста тежък ден, лекции, тестове, работа и вечерта ме беше поканил на вечеря у тях. Той готви. Толкова е сладък, когато се опитва да ме впечетли с готварските си способности. Обръща се наляво-надясно, блъска шкафове и пуфти, тъй като не иска да се изложи, а с това пред мен няма как да се изложи, понеже именно това ми е любимата част.
Накрая реши да изпече пица, изкара я от камерата, показа ми я и се опита да отвори найлоновият пакет със зъби, но точно тогава аз се засмях, той се засмя....и парчето найлон му отиде в гърлото. Накара ме да се смея с глас и да забравя за всичко, което ми се случи през деня.... пък и пицата в крайна сметка стана добре
малееее...къде ги намирате тези момчета?!...
Единственото нещо за което аз се сещам, се случи докато бях с бившия ми...
Бях хремава няколко дни, а той беше доста зает и не се бяхме виждали 2-3дни.Оговорихме се единия ден да не ходя на училище и да го прекараме заедно.Събудих се сутринта и ми беше адски зле, но си казах, че трябва да се стегна и да се видя с моето момче.Отидох у тях и в момента, в който той ми отвори врата направо почна да ми крещи, да не съм луда в такова състояние да излизам от нас, как дори изглеждам, болна, бледа :Д ...накара ме да легна и цял ден ми правеше чайчета, тайлолхоти , зави ме с един огромен юрган и пусна климатика на макс, за да не ми е студено :д .. просто самия жест, че се погрижи за мен ме докосна...
Следя темата с интерес и ми става много миличко, наистина !
Всяка сутрин независимо дали ставаме заедно или не ми носи закуска в леглото
Когато имат почивки на тренировките ми пише такива разтапящи СМС -си с по едно изрецение
Въобще не го бива в кухнята но винаги се грижи и за моето меню .
Миналият месец аз бях на лагер по худ гимнастика в Русия а той по волей в Италия и дойде за 2 дена въпреки разстоянието и въпреки тежката му програма .
Снощи имах ужасно главоболие и не е спал цяла нощ наред с това че ходи и до аптеката а неговите трен почват 6
Идва с мене всеки път когато има възможност в домът за деца и много им се радва
Съгласи се дастанем приемни родители независимо от факта че е 1 година по-малък от мене и че програмата и на двамата е запълнена с тренировки и състезания и т.н
И още много ама ужасно много неща .
Ами той като цяло си ми е много миличък и прекрасен.
Двете неща, които веднага ми изникнаха в съзнанието, са следните:
Понеже връзката ни е дистанционна, често пускаме камерите. Преди няколко месеца започна отвреме на време да ми прави скрийншотове, на които рисува целувки, примерно върху бузата ми, ключиците, врата. Много е миличко. :З
И другият момент, който доста често си припомням, беше в първия ден на предното му прибиране. Бяхме излязли навън, в градинката на Кристал, беше леко тъмно, но и доста оживено. И си стояхме на една пейка, говоркахме си някакви неща и той ми каза, че ме обича. Отвърнах му, че аз също го обичам и го прегърнах, при което настъпи някаква сладка тишина за няколко секунди, след което той каза "знам... не спирай.". В онзи момент се почувствах толкова прекрасно, плачеше ми се от щастие, имах чувството, че светът е само наш и нищо друго няма значение.
Naive защо връзката ви е дистационна ?
Аз съм останала с впечатлението че живеете заедно
иначе това което разказа е много миличко .
Защото учи в чужбина.
Аз пък съм разбрала че ти учаш в DE:Д
къде учи ?
И имате ли ли планове по натам да живеете заедно?
Съжалявам ако съм нахална .
Писах ти лично. :Д
За съжаление има и такива хора. Незнам как е възможно да си с някой, който не обичаш.Първоначално написано от TROLLDADLOLCAKE
Вие колко сте големи? Питам защото има момче което уж много ме обича, а не му стиска да дойде от 500 километра да ме види.
^ Няма желание.
И аз и той сме пътували над 2000 км, за да се видим и сме си давали последните пари.
Единственото огромната финансова бариера ни спира. Но ако са 500 км в България където дори цените на билетите не са космически, просто не му стиска.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Проблема може да е във възрастта. И двамата сме на 14. Постоянно ми повтаря колко много иска да се видим. Толкова ли не му идва на ум, че може да хване автобуса и да дойде. Явно техните не му дават. И все пак мисля, че ако има желание не би трябвало да има пречки ама.. и сори сега видях, че са 350 км. не са 500.
Последно редактирано от sramejlivkaa : 12-06-2013 на 22:03
Мислиш ли че на повечето момчета на 14 им стиска, да направят такова нещо? Интернет свалка, най-вероятно.
Ох, дечица...
Не и когато си на 14 и си напълно финансово (и не само) зависим от родителите си
Аз ако съм бих събрала пари от парите, които ми остават и бих отишла без да казвам на нашите. Но не мисля, че е редно аз да ходя той е момчето все пак.
Срамежливке, живота не е филм и нещата не винаги стават така, както ни се иска. Може да няма възможност, може просто да не иска да действа зад гърба на родителите си. 500км никак не са малко, как очакваш да замаскира положението?
И той може да мисли по същият начин "ако тя наистина иска, нека го направи"
На вашата възраст връзките като цяло са трудни, а какво остава за тези, които са от разстояние. Ако наистина се харесвате, задовои се със скайп разговори, и когато му дойде времето ще се видите, ако не сте спрели комуникация до тогава де.
Не е "дебел чичко" виждали сме се на живо. Спрете да ме критикувате и да ми се присмивате след като не зваете как стоят нещата. Пък и 20 лева спокойно могат да се съберат за 1 месец. Единственото, което което липсва тук желание от негова страна според мен.
Последно редактирано от sramejlivkaa : 12-06-2013 на 18:57
Аз пък смятам, че липсва желание от твоя страна, понеже "20 лева се събират за 1 месец" нищо не ти пречи да ги събереш и да отидеш да се видите. Защо все трябва да чакате момчетата да ви дойдат на крака?
Да, липсва желание. И от негова, и от твоя страна. Защото не е нормално да упрекваш "половинката" си за това как не искала да събира 20 лв от закуски за 1 месец, да пропътува 500 км без да каже на тяхните, а същевременно ти да си седиш на д-то и да си бъркаш в носа.
Ето пак аз съм виновна. И това съм правила, защото бях готова да събера "20 лева от закуски". И отговора му беше "Остави, ще имаш проблеми с вашите, аз ще дойда при първа въжможност". Станаха вече 5 месеца и така и не дойде тази възможност. Дали на мене ми липсва желание според вас.
^Да. Иначе, нямаше да го критикуваш по форумите, и щеше да му заявиш, че отиваш директно.
Не че те насърчавам, по-скоро обратното, но аз го направих. И бях точно на 14, събрах си парите, измислих наивна лъжа за пред нашите, на която дори не знам как се вързаха, и отидох. Беше ми много яко тогава, да, един от най-щастливите ми дни. Беше супер сладко. Не след дълго обаче разбрах, че въобще не си е струвало. А сега си мисля, че съм била малка, глупава и наивно влюбена. А това, че сте на 14, като цяло би било проблем за една дистанционна връзка, така че не се захващай въобще. : )
това от някой, който се е опитвал да те учи на ценности ли го чу?
зная, че си мъничка и градиш характер, но това са пълни глупости, недей да им вярваш и недей да мислиш, че ще останеш без достойнство, ако отидеш ти
не позволявай да те заслепяват
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
