Най-милото <3

[anonymous708973]

Аз: Хей, Д., къде си ми скрил дрехите? (бяхме проснали прането на сушилника)
Той: Готвих и ти ги прибрах в сака, че да не се омиришат.
Аз (загубвам ума и дума).
Толкова да ми е съобразителен!
И като му казах колко ми е станало мило, той ми казва: "Е, естествено, това е елементарна съобразителност." Е, да бе! :д

А когато се събуди през нощта и е сънувал нещо лошо, е толкова объркан, малко безпомощен и толкова сладък, не осъзнава къде се намира и като го прегърна, веднага се осъзнава и се успокоява.
И колко е рошав сутрин!!! И като ми се усмихне с все още затворени очи... Няма такава сладка гледка.

И като се боричкаме и ме натисне повече, кажи-речи да ме души вече, най-накрая аз се правя на сърдита и той ме гушка да ми се извинява.
А аз може да имам синини от него, ама обичам да усещам колко е силееен!
Ох, влюбено ми е.