Снощи, когато грам не ми се мърдаше от нас, успя да ме убеди да сляза пред блока за 5мин. Слязох, вървях към него и на пръв поглед нямаше нищо странно. Спрях се пред него, гушнахме се, говорихме си 1-2мин. след което ме накара да погледна назад ... Държеше една прекрасна роза, която до този момент въобще не бях забелязала. Подари ми я, отново ме гушна, целуна, а аз бях в такъв шок, че почти се разплаках. Не съм очаквала подобно нещо от него, най-вече след като отношенията ни все още са в такъв етап, че дори не е сигурно дали ще се получи нещо по-сериозно. А думите "Знаеш ли, за първи път подарявам цвете на момиче. По принцип никога не съм изпитвал желание да правя подобни неща, но с теб е различно. Толкова много исках да те видя и да те зарадвам ..." Ех, толкова много се е променил от последната ни среща преди години