Ех, да, тва и на мен са ми го правили. Не гадже, но един от приятелите. Той в София учи, но нямаше как да го прибера вкъщи та цяла вечер на вън, на студа. Познай как пандичката си ме гушка, за да ме стопли и как си държахме душите в шепи. И двамата след тежки раздели, събираме си парчетиите, (силно казано) влюбени в некви хора, седим по пейките и мрънкаме... :д Заспах му в ръцете и имах чувството, че съм си гушнала най-добрия приятел и съм задрямала. Наскоро пак искаше да ми иде на гости ама вече беше станало ебати кучия студ та пропуснахме, но още като се запролети гледай как Тори ще спи по пейките на София с пандичката, защото е ту майнстрийм да пиеш на маса като бял човек.