Излезе вечерта в студа да ми купи мастика, защото ми дойде, бях забравила моята вкъщи и се побърквах от болки. :З Но най-милото е, че почти я изпихме, остана само малко и на следващия ден не се видяхме, пък той не я беше допил, а я беше оставил на мен. Много се зарадвах, хаха. :Д

И гледахме един епизод на сериал, който той вече е гледал, и тъй като за него епизодът е бил особено драматичен и му е повлиял на съня, беше планирал кога да го гледаме. Да не е точно преди лягане, за да мога да си заспя, хаха. А пък аз не се впечатлих особено накрая, но самата загриженост е безценна.

И като ми прави масаж на гърба, сякаш ми натиска някакви бутони на смеха и изпадам в истеричен, много характерен смях, хаха, и ми се смее на смеха. И е супер мило и шлядко как се разсмива след всеки бутон. :Д

И това може да изглежда като разглезеност - но пътят от метрото до тях е дълъг, досаден и страшен. Мен наистина ужасно много ме е страх от тъмното и да вървя сама в тъмното, дори да е 6 часа, защото са ме ограбвали/напдали с нож и т.н., та той ме взима с колата си от метрото, когато ходя в тях (и е тъмно). :Д

Напоследък започнах да забелязвам все повече колко мили жестове прави ежедневно...