Най-милото <3

[marilyn]

Как съм пропуснала тая тема, не знам!

Не знам дали има най-мило нещо, защото е трудно да класирам само едно като такова. Обичам, когато спонтанно хваща китарата и започва да свири някоя наша любима песен. Така ме сваляше в началото...

Нямам време сега, пак ще се отбия по-късно да дописвам.

[tori]

Обичам, когато спонтанно хваща китарата и започва да свири някоя наша любима песен. Така ме сваляше в началото...

О, върна ме много назад във връзката с бившия, а един друг след него се опитваше да ме свали с китара.

[Lilanda]

Аз смятам да върна малко духа на темата, че с тия бенки...

Обичам, когато спонтанно хваща китарата и започва да свири някоя наша любима песен.

Иронията е, че при нас е обратното. :Д А като хвана китарата, не мога да я пусна с часове понякога. И най-хубавото е, че, макар че и хал хабер си няма от класика /понеже класиката на мен ми е голяма страст/, слуша с екстаз всеки път.

Една по-конкретна ситуация: Преди няколко вечери, може би преди около седмица и нещо, горе-долу по това време си писахме и аз на полу-шега /няма значение защо е 'полу'/ написах, че имам проблем. Около 10-тина секунди след като го изпратих, той ми звънна, за да ме попита какво има. Беше адски притеснен и именно това притеснение ме стопли страшно много. Естествено, като му обясних за какво става въпрос, реакцията беше "Боже Господи, ще получа удар някой път заради теб. Ще те убия, ей".

Друг случай, малко по-близък във времето, е вчерашната му реакция на "Ще караме 2 часа ФВС, защото *нещо си*". Веднага се втурна да идва в салона, само и само да играем двамата час и малко. По принцип не е от най-спонтанните хора, а и не живее толкова близо до училище, та доста ме изненада, че до половин час беше кацнал в салона и беше готов за волейбол. :Д

[anonymous708973]

Беше адски притеснен и именно това притеснение ме стопли страшно много. Естествено, като му обясних за какво става въпрос, реакцията беше "Боже Господи, ще получа удар някой път заради теб. Ще те убия, ей".

Ахах, преди правих нещо, което изкарваше на приятеля ми акъла, пък аз дори не си давах сметка, докато не започна да ми го прилага и на мен. А именно да му кажа нещо от сорта на "Имам въпрос към теб" с изключително сериозна интонация, а въпросът да е "Ти кучета ли обичаш повече или котки" или "Какво ти се вечеря?" :Д
Другият "номер", който пак усвои , e да ахна внезапно, защото съм се сетила нещо и то отново да е от ексзистенциална важност, например "Ти знаеш ли, че аз тая серия съм я гледала?"

Много е кофти да ти го правят умишлено, изкарвам си акъла всеки път

[marilyn]

Аз смятам да върна малко духа на темата, че с тия бенки...

Иронията е, че при нас е обратното. :Д А като хвана китарата, не мога да я пусна с часове понякога. И най-хубавото е, че, макар че и хал хабер си няма от класика /понеже класиката на мен ми е голяма страст/, слуша с екстаз всеки път.

Ние имаме много сходен вкус за изкуство. И музикалните ни предпочитания са доста сходни. Рядко ще засвири нещо, което не ми е любимо или не ми е познато.


Той никога не може да скрие от мен, ако прави някаква изненада или подготвя подарък. Все се издава и няма търпение да ме зарадва. Много е миличък, когато аз настоявам да каже, той се сдържа, сдържа и аз винаги отгатвам какво е. И той не може да отрече. И снощи беше така. <3