С моята сме отскоро - по-малко от 2 месеца, но за сметка на това се познаваме от 7 години. Бях преди няколко години при баба и дядо й в Прешов. Там трябваше да остана 3 седмици, за което се разбрах с майка й. Тя тогава си живееше в Испания и не бяхме близки приятели. Баба й звънна по телефона да каже, че съм при тях, тя се ядосала на майка си, че не й е казала нищо и си заряза ученето. След 4 дни беше при нас и не ме остави на мира, за да запълни всяка секунда от свободното ми време. Тогава си имах приятелка и тя знаеше това. Направи го, защото искаше да ме има като свой близък човек, а това желание не охладня с годините. Днес не живеем разделени, виждаме се веднъж седмично и пак умеем да прекараме малкото време, в което сме заедно пълноценно. Затова смятам, че нейното постоянство е най-милото, което ми дава.