Най-милото <3

[pandabear]

Вдъхнових се да попиша и аз малко. Сегашната ми връзка е само на около седмца, но се познаваме с момчето ми от 2-годишни. Честно казано никога не съм предполагала, че някога ще имам подобни взаимоотношения с най-добрия ми (и единствен?) приятел. Излишно е да казвам, че за тези 16 години е правил безброй много мили неща за мен. Ще спомена онези, които са ми стоплили сърчицето най-много (тоест тези от последната седмица). Миналия уикенд докато бяхме на вилата намерихме стари албуми, от детството и решихме да ги разгледаме. По едно време той просто затвори албума и ми каза „Това, което се случва с нас е второто най-хубаво нещо в живота ми. Първото е, че толкова много години съм те имал пак до себе си въпреки всичко“. Това беше първият път откакто се познаваме, в който той успява да ме разплаче (така де, насълзиха ми се очичките просто), но от умиление. На сутринта се събуждам към 8 и гледам, че той е станал и е в кухнята (опитва се да прави палачинки :Д) Смея му се и го питам, защо е станал толкова раано, а той ми каза, че по едно време съм си дръпнала завивката само към себе си, станало му студено и се събудил, ама съм била толкова сладка, че това надделяло пред „яростта“ му и решил въпреки това да ми направи закуска, хахаах. Ама колко сладко го разказа, и колко мило ми стана не е истина просто (((((: На обяд се разхождаме из гората (аз се дразнех, че снегът се е стопил и само мрънках ), но намерихме на едно хълмче останало малко, и той ми направи снежна панда :Д Пък във вторник след упражнението по анатомия му звъннах да му кажа, че ми е зле и няма да мога да излезна, а той е разбрал къде се намира моргата за животни и дойде да ме вземе с един прекрасен букет цветя, ей така без повод. После ме закара до нас, асансьора не работеше и не пожела да си тръгне докато не се качи с мен по стълбите, защото ми се мотаеше главата. А днес сутринта алармата ми звъни в 6 без 10, той се зави през глава и започна да мрънка „оф, ти не беше ли вече студентка, кой нормален студент става толкова рано...“ хих ^_^ Влезнах да си взема един душ, а през това време той беше станал и направил кафе. Докато си го пиехме ми каза, че след сесията ще ми се наложи да му преподам няколко урока по химия и биология, защото другата година смята да ми стане и колега, тъй като „за семеен ветеринарен кабинет са необходими двама души“. Гледах като гръмната. Първо мислех, че се шегува, тъй като знаех, че не му се учи, защото беше решил да работи и да помага финансово на семейството си. После осъзнах, че е напълно сериозен. От тогава до сега всеки път като се сетя какво каза не спирам да се усмихвам. Ох, сещам се за още малки неща, които в моите очи изглеждат огромни, но ще спра дотук, защото отивам да си дебелея от вкусен гювеч и червено винце ;p