Страх ме е от влакове, а се очертава той да прави кОпонче в неговия град и аз трябва да отида като едно от нещата, които ще бъдат отпразнувани. Мен, обаче, наистина-наистина страшно много ме е страх от влакове. Ама до изтрещяване! Цял ден днес ми дудне, че трябва да го преодолея това, защото така и така. Успя да ме накара да зяпам сумати влакове от доста близо, даже ме накара да се кача в неговия за кратка разходка. Изтърпя ме да мрънкам, че ме е страх, че не искам, че искам да сляза (само дето не скочих през някой прозорец, хах) и даже после ми каза, че съм неговото момиче. (след като го натиснах да го каже ама и иначе де, аз съм „Моето момиче!“)
Милото то, прекрасно ми е.