Пак съм аз. Нямам нещо за казване, което е кой знае какво, но нека си изпиша разните там работи, които имам, а пък квото ще да става. А и да ъпна темата, че бая назад е отишла.

Значи последния път като ми беше на гости, ме изнерви, аз го овиках, после се сдобрихме и заспахме. Милото беше обаче в изказването „Ако не те обичах, досега да си бях хванал нощния влак и да пътувах еди-къде-си.“ Знам, че и двамата имахме вина за тая дразга, но наистина се почувствах виновна, че съм го наранила и ядосала след тия думи. Въпросната вечер се будихме на два пъти, но последното заспиване беше меееееега сладичко. Той не може да заспи отново след като се е събудил, та през цялото време докато аз спях, го усещах как ме гали, гушка, целува и завива, макар да ми беше бесен. Сещам се за оная картинка с бабата и дядото, който държи един чадър и е видимо изнервен, с надпис „Може да съм ти бесен, но това не значи, че не ми пука.“ или нещо от тоя сорт. Мило е.
Освен това знае, че обожавам да чувам колко много ме обича, затова предния вторник ми звъни докато съм в час и изтърсва „Разбрах, че обичаш да чуваш колко те обичам, тъй че звъня да ти го кажа, но на всяко такова казване си плащаш пет кинта.“ Оправи ми кривия ден, говедцето.
Брои дните и часовете докато ме види. И прави всевъзможни глупости само, за да има възможност да ми дойде на гости или нещо такова. И стоически изтърпя бабини ми и нашите, които са готини по дифолт, но все пак му беше терсене. И си спазва всяко обещание, не ме лъже никога и за нищо. И ме слуша, помни всичко маловажно, което за мен е голяма драма или нещо такова. И след всяка наша среща, ме търси из леглото си. И макар че много скофтва преди да си тръгне, продължава да идва при мен, защото поне на тоя етап аз съм леко вързана от нашите.
И... винаги знае какво, кога и как да каже, за да ме разтопи.
И ме поздравява винаги с правилните песни.
И ме провокира да преодолявам страховете си, кара ме да приемам предизвикателства, а когато е нужно и отивам вече към лошата крайност - ме спира и ме кара да се осъзная какви ги върша.
А пък най-милото е, че от първата ни среща насам си ме е набелязал и понеже смятахме, че няма да можем на тоя етап поне да сме заедно, е търсил мое подобие в продължение на пет месеца. Междувременно обаче ме е търпял да храня човека, с когото се занимавах и да беснея по простотиите на бившия си.

От всичко казано до тук, излиза че трябва да му дам медал за храброст за търпението, което влага във връзката ни. Всеки ден откривам сумати неща, в които бие всички бивши изгори по точки спрямо мен. И... наистина съм мноооооого щастлива, че решихме да опитаме да бъдем заедно, защото въпреки трудностите, има някаква магия в Нас.