Поредното включване, което ме направи толкова щастлива, че няма накъде просто. Вчера по план-график трябваше да си тръгвам към Русе, та хукнах да си събирам багажчето и междувременно се избъзиках, че искам да дойде да ме изпрати до вкъщи. Долу-горе на предпоследната спирка преди да стигнем до ЖП гарата решихме, че ще спим в нас и вече вадихме пари да ходим за вода, сладко, закуски и билети. До последно не знаехме, че ще идва, тъй че тръгне без четка за зъби, без дрехи, без яке дори. Тооооооолкова миличко ми стана...