Здравейте! Ще ви разкажа история за момиче , с което се запознах преди 5-6 месеца . ( тъй като съм на 15 историята може да ви се стори малко детска , но на мен ми топли сърцето ) ) Така та всичко започна когато след прочутите изпити след 7-ми клас се кандидатстваше. Аз кандидатствах и ме приеха там , където исках. Разбира се проучих всички (по фб ), които бяха в същата паралелка. Имаше много красиви момичета , но аз не познавах почти никой. Единствено едно момиче ми направи впечатление и именно с красотата си . И така първи учебен ден и т.н. много бях развълнуван , ново даскало и даскали , както и да е . На първия учебен ден не я видях веднага , но когато я зърнах сърцето ми се сви от срам ) . Тя беше толкова красива .... Може да се каже , че я харесах от пръв поглед . Не се запознахме веднага. Приятелите ми започнаха да ме “базикат“ с нея и така я харесах някак си още повече (не питайте как ) и започнах да й пиша по фб . С времето се сближихме . Стана сравнително бързо , защото много си допаднахме а й си личеше , че тя има някакъв интерес към мен. Когато д/г разчупихме леда (по фб :/ ) и се запознах и с приятелките й те ми казаха , че съм първият , който тя харесва по-сериозно и , че е по-срамежлива . На мен обаче не ми пукаше тя беше прекрасна и се държеше прекрасно с мен. Така започнахме да се сближаваме повече и повече. Ще превъртя до коледното . Ии така коледно “парти“ - първото ни като нов клас . Беше страхотно. По това време вече се знаеше , че се харесваме . И изведнъж пуснаха една песен - балада (за бавни танци , знаете ги ) и така бях притеснен и всички ми викаха “аре е брат покани я кво толкова“ и в край на сметка я поканих с най-баналното. Искаш ли да танцуваме ^^. И тя се съгласи като каза “Добре.“ и се усмихна по начин , по който само тя може )). Беше много хубаво танцувахме един до друг и беше вълшебно . Тогава за първи път си говорихме само двамата . И както си танцувахме тя се подхлъзна и за малко да падне , но аз не я изпуснах и й казах “Ще паднеш , внимавай “ и тя се усмихна и ме прегърна по-силно и ме притисна до себе си . Не бях изпитвал същото нещо с друго момиче , бях много щастлив. И исках тя да бъде моята първа приятелка (гадже). Обмислях няколко пъти как да й предложа. И в край на сметка измислих. Идеята беше да я изчакам пред тях да излезе да се разходим да си поговорим . Попитах я дали иска да излезем да й кажа нещо и тя започна да разпитва какво искам да я питам и т.н. и аз й казах , че уж съм искал да й кажа , че я харесвам . Тогава тя внезапно ме изряза с думите , че не е готова още за приятел , бях съкрушен и помислих , че всичко красиво , което сме имали е отишло на вятъра :/ . Но не беше така продължихме да си пишем и да се харесваме аз и казах , че я разбирам , защо не иска да си има приятел и т.н. Аз продължих да се държа мило към нея да й правя комплименти да й казвам колко е красива , какъв прекрасен характер има и колко много значи за мен . И така стана Свети Валентин. Попитах една моя приятелка , която е близка с нея дали може да я попита как ще реагира ако й взема нещо. Тя написа , че не иска нищо и на мен ми стана тъпо ядосах се . Поговорихме с нея за това и се оказа , че нея я е срам от класа ни и от подигравките . И в край на сметка се отказах да й взимам нещо . Когато една близка моя и нейна приятелка ми предложи да я изненадам докато сме насаме . Съгласих се. Приготвих подаръка си и я чаках пред тях , тя не знаеше , че ще съм там тя очакваше приятелките си , защото щяха да излизат заедно. Когато ме видя много се изненада погледна ме и с усмивка на лице ме попита какво правя там. Аз и отговорих , че въпреки че тя не е искала подарък аз съм й взел тя ми благодари много и ме прегърна. Беше страхотно !!! Почувствах , че трудът и времето , което съм положил са оценени . След точно два дена беше отново Понеделник ( време за уч-ще д: ) и аз си помислих , че тя ще започне да си говори повече с мен и да иска да сме по-близки. Но точно обратното започна да ме избягва и игнорира. Почувствах се ужасно помислих , че жестът , който съм направил е бил грешка и започнах да виня себе си за това , че я изгубих .. дори се разплаках ( за първи път заради момиче) чувствах се наистина ужасно , и след дни , когато вече се бях примирил с това , че тя е минало. Тя започна да се държи мило с мен отново , оказа се , че се е държала така , защото не е готова за приятел и не е искала да ми дава напразни надежди , но не искала да ме загуби. Почувствах се по-добре. С времето чувствата ми към нея се завърнаха все по-силни. Така и продължаваме да прекарваме моментите си заедно <3 . Може и да не сме гаджета , но все пак имаме нещо специално и аз се радвам , че съм изпитал и изпитвам такива уникални чувства с такова уникално момиче <3 <3 <3 . Благодаря на всеки , който отдели време да прочете моята история , искрено съм щастлив , че успях да я споделя с вас!