Прекарах повече от месец в другия край на страната, но нямаше уикенд, в който той да не е при мен, въпреки че единственото време, когато имахме възможност да се виждаме, беше късно вечер. Толкова много километри и сумати разходи, само за да спим прегърнати два пъти седмично.

Сутрин не тръгва за работа без да ме събуди с целувка и да ми каже колко много ме обича.

Славя се с леко отвратителен характер, който той успява да изтърпи, дори да се държа като пълна истеричка, никога не повишава тон и прави всичко възможно да ме успокои. Компромисите, които е правил, за да ми угоди, няма как да бъдат преброени. Благодаря му за всеки един ден, в който е до мен, с малки любовни бележки, романтични жестове или като му нося обяд, който съм приготвила сама вкъщи, когато не успява да излезе в почивка. Казват, че всеки има един специален човек в живота си и съм сигурна, че това е моят.