Оная седмица бях болна, отивам у тях и ще излизаме, предвидливо не си взех сок от магазина, понеже няма да сме в тях, ми на бар. Отказа си плановете, че да може да си гледа трупчето и аз нали, готова да ходя да си купувам сок, надмогнах си мързела, а то "А, не, никъде няма да ходиш. Забранявам ти!" и ми подава чаша компот с няколко бучки лед, та да ми стане по-добре в устата. И такъв, забрани ми и да пия, докато леда не се стопи, нали ме било боляло гърлото - нямало още повече да ме доразболява. Беше мило на не знам коя степен. <3

Снощи сме на куиз и отива да ни вземе нещо за пиене от бара, пита какво искам аз и аз казвам "Само кола, гад, не ща алкохол". 5 минути по-късно се появява с кола с лед и лимон + сламка - както си я пия по принцип. Не е кой знае какво, но е мил факта, че е запомнил как си пия кафето и колата. Това за кафето пак - онзи ден го помолих да ми направи кафе, докато си измия лицето и зъбите, връщам се от банята - баш-баш както го пия без нито прашинка захар/кафе отгоре, без нито капка вода от това, което аз си правя.

Една вечер преди няколко месеца точно влизам в тях след работа и ще се къпя и оправям за сън, даже не ми се яде. Той си пече сандвичи за вечеря. Докато ги направи, стоя при него да се видим и десет пъти ме пита дали искам сандвичи, аз десет пъти отказах. Влизам да се къпя, 10 минути да съм се забавила, след което се връщам и заварвам гадта да стои в очакване с две чинии сандвичи, филма със зомбитата зареден и чака, климатика пуснат да се поохладим и двамата след бач И ми взел даже и шоколадов сладолед. Последното е важно, защото изобщо не обича шоколадов сладолед, та ще рече, че си е надвил задника за мен. Ще рече, че егото му е по-малко от мен.

А пък сутрин като се събуждам - я за работа, я само да пия кафе - ме гушва в просъница и не ме пуска да стана, само при най-малкия опит да мръдна. Трябва да кажа, че така и така, отивам еди-къде, та да се опомни и да ме пусне.
И продължава да се мята отгоре ми, когато се стресне нещо на сън. Сутрин съм му казвала, че прави така и не помни нищо, та явно е съвсем несъзнателно, което е още по-мило.

А една сутрин, явно сме били нахранимайковци и двамата, та се надигна твърде рано - към 6-7 - питам къде отива, оттоваря че след малко идва и аз да спя. Спя си аз и след няколко часа се надигам, него още го няма. Ват да фуцк?! Отивам в кухнята да си правя кафе и го намирам да прави палачинки. "Ъ, що не ме събуди да ти ги направя аз?!" И той "Ма, бебчо, те са за теб... Предния път ти ми прави, сега аз на теб." И аз опадах по земята от кеф. <3

Изказвания от типа "Ем, то ти си малко ПраЗчо и леко гламаво, но как юе те дам на друг?! Нали момчето ще ме намрази?!" или "С кой си пишеш?! Кого да бия?!" са редовни. Или оная горда физиономия, когато ходим по улицата, а мен някой ме заглежда. Обяснява я с "Гад, как мога да ревнувам от факта, че някой иска нещо мое?! Щом всичкинго искат, а аз го имам, трябва да се чувствам горд, нали?"
И първият път като ходихме у бабини му, в малък град наоколо ни - "Ела сега да те разведа по нашия етаж, че да знаеш коя стая кво предназначение има, а и на кого е."
И да - като се запознах с брат му и племеника се опита да научи хлапето да ми вика "леля", което някак си ми говори за планове отвъд къде ще ядем довечера. И като цяло - включва ме в неща, които предстоят да се случват след някакви месеци, понякога говори за години... Иска да съм част от това.