Такава силна форма на отрицание намеква, че ти се иска да вярваш... Но дълбоко в себе си знаеш, че не е така. И някакси те обзема страх... от това, че вече си започнал да пропадаш, да се пристрастяваш.... Че сега силно вярваш, но след няколко дена като те отпусне, може пак да посегнеш... Писането ти тук е израз на страха ти. Започваш да се панираш, че вече не си същия... нали?