Значи не съм пуснал тази тема да ме нападате с думи.Пуснах я просто ,за да ми дадете съвет как да постъпя най-мило при раздялата.Решил съм го.Трябва това да стане.Да може би сте прави до няква степен .ЖИВЕЙ МИ СЕ.Така е ,но и на нея и се живее,но не го осъзнава именно ,защото до сега я ограничавах .Тя не може да различни нормалния живот и това което е имала с мен.Не е това което трябва да е.И да прави сте ,че ако исках да съм с нея още щях да търся алтернативни начини да сме заедно.Всъщност обмислях го този вариант,но за съжаление не е възможен .2-мата просто живеем в различни градове,вече в различни светове и нито за мен,нито за нея е удобно да сме заедно все още.ПРОСТО СМЕ СВИКНАЛИ един към друг.Да обичам я няма как да ви лъжа ,но факт е ,че не е същото като в началото.Не я чувствам толкова близка,не чувствам тръпката,не чувствам ,че това наистина е човека с когото се захванах.Тъжно ,но факт.Ок искате аз да поема вината.ПОЕМАМ Я ЦЯЛАТА.Нека да ме намрази ,но не разбирате ,че същност ситуацията не ми е толкова лесно колкото изглежда.Ако беше толкова лесна първото ,което е нямаше да търся съвети в този форум .Готов съм да поема вината и да се превърна от най-обичания в най-мразения човек за нея .НЕ съм се опитвал да се оправдавам.Просто исках да получа съвет как да постъпя така ,че тя поне да ме има за приятел ....защото ми е нужна поне като приятелка.... страхотни моменти имах с нея .Най-много в раздялата ще ме заболи омразата й .