Добър ден,
Значи преди да започна да разказвам моята история искам да не се настройвате негативно срещу мен ,а да ме разберете.
Значи имам приятелка от 10 месеца.Двамата сме от различни градове.Тя е ученичка,а аз студент.Страшно много се обичаме и всичко сме правили заедно.Включително това аз съм и първото момче.Всичко идеално,но....Нещата откакто влезнах в университета много се промениха.Просто едно на ръка е това ,че тя много ме ограничава ,защото страшно много ме ревнува(защото е от друг град) ,другото е ,че не мисля ,че аз трябва да съм човекът с когото тя да си прекара целия живот.Та тя е само на 16 години.Веднъж се живее дето се вика.А двамата взаимно се ограничаваме,защото сме от различни градове и просто живеем различен живот.Всичко това се превръща в едно мъчение.Страшно много я обичам и със сълзи на очите пиша това ,но мисля ,че именно защото много я обичам е нужно да се разделим.Да я пусна на свобода ,защото тя има нужда от това.НИЩО не е видяла от живота.Дали аз съм виновен или някой друг не знам.Включително и аз нищо не съм видял от живота.Особенно студентския живот.Аз имам чувството ,че в момента не съм студент.Нямам комуникация с никой,не ходя на барове,не ходя на кафета и т.н ,защото тя не ми позволява.....Мисля ,че и двамата се нуждаем от тази свобода.Не съм ли прав?Но как да и го обясня?Как да постъпя?Не ми казвайте само "Не го прави" и т.н.Убедил съм се ,че веднъж човек науми ли си раздялата няма отърване.Нищо няма да е същото и ще се дебнем постоянно двамата.Да страшно много я обичам ,но нямам право да я държа с мен... нямам право да не и позволя да види какво е живота.Ако беше от моя град идеално щяхме да го измислим някак си.Но тях хем е от друг град,хем е ученичка и мъничка още.Кажете ми как да постъпя