Споделяне :)

[JoLLiE92]

Здравейте. Не знам дали искам съвети по въпроса, може би просто искам да си излея душата. То и няма какви съвети да се дадат много. С него бяхме малки, когато започнахме да излизаме - аз на 16, той на 19. И двамата направихме своите грешки, факт. Излизахме със започвания и прекъсвания около 2 години и половина. След това, а и по време когато бяхме разделени буквално съм вървяла по улиците и съм плакала. Дълго време не можех да изляза с друго момче, сравнявах ги с него, казвах простичко "Не е ... , не е никой." Вече съм свикнала не знам да потискам емоциите си ли, преодоляла ли съм го, но след него също съм се влюбвала, излизала съм с други, представяла съм си животът си с други. Дори се зарадвах когато го видях щастлив с някакво момиче(с което май все още излиза). Той поиска да се видим преди време, просто ми поиска прошка за това как се е отнасял с мен. Единственият ни грях всъщност беше, че за двамата това беше първа връзка над един-два месеца и че се учехме един върху друг какво трябва и какво не може да правиш с човека до себе си. Днес видях едно момиче да плаче на улицата и се сетих за това как аз го правех, замислих се, че вече почти нищо любовно не може да ме трогне да се разплача. Затова реших, че може би е време да го споделя с някой, различен от приятелките ми.
Никой друг не ме е карал да плача от щастие, да летя на крилете на любовта, както се казва. Когато минавам по главната улица там, откъдето се отбивах за неговата пресечка, винаги гледам хората, да не би случайно да се разхожда някъде там. Винаги ще помня телефонния му номер, ще помня специфичния нюанс на кафяво на очите му, какъвто не съм виждала у никой друг, ще помня как когато правехме секс гърдите му ставаха страшно горещи. Не знам дали съм го преодоляла, дали още го обичам. Вече отдавна не съм в депресия, мисля си за него единствено понякога в банята като се отдам на размисли за нещата от живота. Мислех си ... дали имаме една голяма любов в живота? Защото ако е така, той е моята и няма да обичам друг толкова силно. Беше наистина силно.
Мислех си дали накрая след всички възможни драми ще има "Заживели дълго и щастливо" както Кари и Тузара от "Сексът и градът". И те имаха доста драми (съзнавам, че това е филм и не е реален, да) и накрая всичко се оправя..
Той живее в една малка заключена черна кутия, която съм заровила в най-тъмния ъгъл на сърцето си, но все пак е там.............

[Wednesday666]

Звучи ми наистина познато, същевременно много тъжно.
Знам, че не искаш съжаление или нещо такова, не те съжалявам, просто е гадно, когато обичаш толкова много и до такава степен искрено. Гадно е, защото повечето пъти се получава точно по този начин.

Даже не знам какво да ти кажа.
Освен, че ми се струва, че не си преодоляла или него като цяло, или силната болка.
Може да не я усещаш като нож в сърцето, но май все ще е там.

Банално би било да ти кажа да продължиш напред с вдигната глава. Ти вече си го направила.
По-скоро бих ти казала следното - open your heart for the world.
Не знам колко добър съвет е това, но предпочитам да вярвам, че някой ден ЩЕ се появи нова, дори по-силна и истинска любов на хоризонта. И дано този път да завърши красиво.
Успех..

[So_bad000]

Много тъжно... според мен още не си го преодоляла. Първата любов никога не се забравя, според мен тя е най-истинска. С времето май започваме по-леко да приемам нещата и не се трогваме толкова колкото когато сме били на 15. Може би още не и срещнала голямата си любов... затова никой не те е правил наистина щастлива, а може би това момче е... ако наистина толкова много означава за теб защо не се опиташ да си го върнеш? Направи така, че и твоя филм да има щастлив край! Много силно се надявам нещата да се получат, ако все пак решиш да опиташ! Успех

[fenkaaa]

Освен, че ми се струва, че не си преодоляла или него като цяло, или силната болка.

Не мисля,че имам какво повече да кажа.Моето мнение е същото.

[marilyn]

Ще мине... донякъде това, което ми описваш ми е познато... и аз така се гонех с един човек и все не успявахме да се хванем.. не беше любов.. не знам какво беше... И аз като теб се оглеждам като мина покрай мястото, където ме чакаше всеки път за среща, все едно ще изкочи от някъде, парфюмът му, погледът му, очите му...
Сега за него почти не се сещам- май само като мина покрай 'онова' място. И да- има по-силни неща. Това, че тази твоя любов е приключила, не значи, че няма да има друга. Ще има, по-красива и по-силна. Тя не се изчерпва, а напротив...
Той може да остане в спомените ти, нормално е. Помисли си колко хубави неща сте имали заедно, колко сте преживели, колко са хубави спомените. Запази си това, ценно ти е. И продължи напред. ))

[JoLLiE92]

marilyn, не ме разбра. Аз съм продължила напред, не говоря никъде никога за него, не си мисля за него.. само под душа понякога. Но когато случайно го засека някъде всичко ми се преобръща, не ти казвам, че спомените са били хубави, а че го обичах истински. И се надявам да има нещо по- някъде там. "Когато щастието не идва, значи е голямо и прави малки крачки." : ) Wednesday666 и So_bad000 , благодаря виии

[marilyn]

marilyn, не ме разбра. Аз съм продължила напред, не говоря никъде никога за него, не си мисля за него.. само под душа понякога. Но когато случайно го засека някъде всичко ми се преобръща, не ти казвам, че спомените са били хубави, а че го обичах истински. И се надявам да има нещо по- някъде там. "Когато щастието не идва, значи е голямо и прави малки крачки." : ) Wednesday666 и So_bad000 , благодаря виии

Идеята ми беше, че любовта не се изчерпва. Смисъл, влюбила си се силно, било е прекрасно, ок, супер. Всичко има край и начало. Но после идва пак, то не свършва... просто героите се сменят.

[Wednesday666]

Wednesday666 и So_bad000 , благодаря виии

Моля, пак заповядай.

Но и аз съм съгласна с нещо, което мерилин каза, а именно :

Но после идва пак, то не свършва... просто героите се сменят.

[JoLLiE92]

Искаш да ми кажеш, че обичаш различните хора по един и същи начин? Има много такива момичета около мен, днес с един, дълго дълго дълго време, после късат, на другия ден с друг , обичам го обичам го, после трети пак дълго време пак много го обича ....... Не мога да си го обясня това.
Аз съм обичала един силно, на един-двама съм благодарна за това, че ги е имало в живота ми и другите са просто за пълнеж.

[Wednesday666]

Не, според мен не е възможно да обичаш различните хора по един и същи начин.
Най-малкото, защото характерите им са различни и са различни личности.

Исках да кажа, че щом веднъж си обичала толкова силно и не се е получило, не означава, че не можеш отново да обичаш така. Че и по-силно от преди..

[JoLLiE92]

Надявам се.

[jghgh]

Изживяваш нещо, порастваш.
Темата ти е много красива.



Всяка любовна история е много специална и истинска...

[anonymous708973]

Очертават ми се подобни години, та... не ти завиждам.

Защо не може да сте заедно? Говорили ли сте, искате ли да опитате пак заедно? Вече сте по-големи, зрели, с повече опит, доста неща са се променили.

[JoLLiE92]

Очертават ми се подобни години, та... не ти завиждам.

Защо не може да сте заедно? Говорили ли сте, искате ли да опитате пак заедно? Вече сте по-големи, зрели, с повече опит, доста неща са се променили.

по това, което съм чела от коментарите ти, много ви се радвам на теб и приятеля ти искрено.
Не съм казала, че не може. Не сме се чували от много време .. той мисля че ходи с това момиче още
Просто не знам дали да му пиша във фейсбук (защото номера му , който знам наизуст, вече не отговаря) дали да му пиша нещо ... какво да пиша ... дали си заслужава .... Иначе да, може би бих искала да опитаме какво ще стане най-малкото когато вече знаем как трябва да се държим с човек, за когото ни пука, няма да се доказваме като инати и непукисти, а и грешките бяха твърде отдавна и може би са позабравени. Обмислях днес под душа евентуално какво бих искала да му кажа, че искам да е щастлив с момичето , с което излиза и ако някой ден остане сам, че номерът ми все още е същият. Не знам как бих могла да го формулирам, дори да се навия да направя някакъв контакт.

[3oPuTy]

Само ако знаеш,колко ми е позната историята ти ... Аз бях на 15,той на 19,бяхме заедно само месец и нещо,но вече 6 години е в съзнанието ми.Смея да твърдя,че към него изпитвах по-силни чувства от тези,които съм изпитвала към сериозните си гаджета (с които съм била по година-две).За добро или лошо той също все още има някакви чувства към мен,но едва ли някога ще можем да сме отново заедно ... Поне се радвам,че след 5 години в които не се бяхме виждали и чували стана така,че съвсем случайно се видяхме и възобновихме приятелството си,а за мен това беше адски важно

Моят съвет е да гледаш напред без да се чудиш дали ще има "... и заживели щастливо!",защото подобни мисли само ще те затормозят.Гарантирам ти,че след него отново ще обичаш,но дали ще е толкова или по-силно - не знам.Между другото можеш само да се радваш,че си изпитала подобна любов,защото тя май започва да се среща все по-рядко ...

[In*The*Face]

Правила съм подобна крачка, не излезе нищо добро. Всъщност излезе, бяхме отново заедно като в приказка, но по-малко от година. Има причина бившите гаджета да са бивпи. Колкото и глупаво да звучи. Това не значи, че не са една прекрасна част пт миналото, че не са хора, които са ни наранили, но и научили на много неща или обратното - ние тях. Факт е обаче, че времето минава и е добре да вървим с него, а не да го гледаме през рамо, обърнали му гръп и взиращи се в миналото. Това момче не е било най-голямата ти любов. Почти сигурна съм, макар че не те познавам. Рядко се случва най-истинското влюбване да е в детсвото, а ти си била още дете тогава. Може и да е банално, но за всичко трябва време. На някои повече, на други по-малко. Преди време се лекувах от най-голямото си любовно разочарование за около година. Моя близка приятелка се влюби в 5 клас и до 12 все още не го беше забравила. И тя като теб смяташе, че никога няма да е толкова, колкото е било. Сега е щастлива и по-влюбена от всякога. Има си причина за тези неща. Аз те съветвам да не се изправящ пред изпитанието за среща с незабравеното минало и да продължиш напред. Сигурна съм, че ще намериш човек, който да те откъсне от всичките ти мисли и заради който няма да ходиш и да плачеш по улиците.

[JoLLiE92]

на 16до 19 не съм била "в детството" и в момента вече като не-тийнейджър, ти казвам, че го обичах. Иначе съм съгласна с това, че миналото си е минало и трябва там да остане. Затова и гледам да не мисля за него и да не го обсъждам с момичетата. С колежките ми от унито се запознахме точно след като бях скъсала с него и те са чували името му 2-3 пъти.

[rusoto_baby_f]

Това чувство ми е до болка познато, просто има хора които остават следа в живота ни и които никога няма да можем да преодолеем напълно, колкото и време да минава.

[In*The*Face]

Според моите възприятия 16 години си е в детството, но всеки си има различни критерии. Сама можеш да прецениш ситуацията, аз ти казах мнението си. По-добре не се връщай назад. На 20 години (ако си 92) те първа ти предстоят толкова хубави неща - запознанства, студентство и какво ли още не. Радвай им се.

[anonymous708973]

Може да е противно на всякаква логика, но аз бих се видяла с него.

[bitchwolf]

Може би съм доста малка и неопитна (сравнявайки се с 40-50годишна жена например) и много въпроси ме мъчат. Най-лошото е, че може би ще разбера отговора им твърде късно, а не сега, когато ми трябва. Неща от сорта: Коя е тая истинска любов? Срещнах ли я или само така си мисля? Как се променя с времето? Защо е нужно хората да си омръзват? и най-страшното: Ще изгубя ли силите си за обичане, ще се превърнат ли в просто навик?..
И не знам просто, ако се срещнеш с някого във времето, с този си опит ще можеш да разбереш дали този човек е любовта или не..но и от друго се притеснявам - ще преценя ли правилно?
Аз не мога да дам отговор на темата ти..просто е твърде силно...

[3oPuTy]

Може да е противно на всякаква логика, но аз бих се видяла с него.

Съгласна съм!
От личен опит ще ти кажа,че след като му казах всичко,което ми е в главата (макар и хипер объркано,защото на моменти от емоции не можех да свържа две думи в изречение) и почувствах една лекота,колкото и изтъркано да звучи Най-добре се виж с въпросния,кажи всичко,което ти тежи,защото в противен случай доста време ще се чудиш "Какво ли щеше да стане ако му бях казала?!"

[ALetterFromTheSky]

Само според мен ли е супер тъпо, не мога даже да намеря правилната дума, да се връщаш при нещо изгубено и то при положение, че има друго, ново, различно момиче до себе си?! Постави се на нейно място, аз ще подивея... няма смисъл да се връщам при бивши, те затова са такива, за да си останат. Тъпчейки на едно място изпускаш да живееш..

и това можеше, трябваше, щеше-избий си ги от главата... пък й да се върнеш никога няма да е същото и ще пропуснеш може би някой по-добър , докато се мъчиш да лепиш счупеното ...

[anonymous708973]

Исках да кажа, че щом веднъж си обичала толкова силно и не се е получило, не означава, че не можеш отново да обичаш така. Че и по-силно от преди..

А кога по-силно става най-силно, тоест горната граница и вече не можеш да обичаш повече от това? Нямаш енергия, сили, време... не ти е останало "теб", за да го даряваш на някого...
Доста се замислям по този въпрос тия дни.

[Azoria]

Няма какво да добавя към темата, но едно изречение ми обърна внимание :

Единственият ни грях всъщност беше, че за двамата това беше първа връзка над един-два месеца и че се учехме един върху друг какво трябва и какво не може да правиш с човека до себе си.

Защо това да е грях?