Споделяне :)

[JoLLiE92]

Здравейте. Не знам дали искам съвети по въпроса, може би просто искам да си излея душата. То и няма какви съвети да се дадат много. С него бяхме малки, когато започнахме да излизаме - аз на 16, той на 19. И двамата направихме своите грешки, факт. Излизахме със започвания и прекъсвания около 2 години и половина. След това, а и по време когато бяхме разделени буквално съм вървяла по улиците и съм плакала. Дълго време не можех да изляза с друго момче, сравнявах ги с него, казвах простичко "Не е ... , не е никой." Вече съм свикнала не знам да потискам емоциите си ли, преодоляла ли съм го, но след него също съм се влюбвала, излизала съм с други, представяла съм си животът си с други. Дори се зарадвах когато го видях щастлив с някакво момиче(с което май все още излиза). Той поиска да се видим преди време, просто ми поиска прошка за това как се е отнасял с мен. Единственият ни грях всъщност беше, че за двамата това беше първа връзка над един-два месеца и че се учехме един върху друг какво трябва и какво не може да правиш с човека до себе си. Днес видях едно момиче да плаче на улицата и се сетих за това как аз го правех, замислих се, че вече почти нищо любовно не може да ме трогне да се разплача. Затова реших, че може би е време да го споделя с някой, различен от приятелките ми.
Никой друг не ме е карал да плача от щастие, да летя на крилете на любовта, както се казва. Когато минавам по главната улица там, откъдето се отбивах за неговата пресечка, винаги гледам хората, да не би случайно да се разхожда някъде там. Винаги ще помня телефонния му номер, ще помня специфичния нюанс на кафяво на очите му, какъвто не съм виждала у никой друг, ще помня как когато правехме секс гърдите му ставаха страшно горещи. Не знам дали съм го преодоляла, дали още го обичам. Вече отдавна не съм в депресия, мисля си за него единствено понякога в банята като се отдам на размисли за нещата от живота. Мислех си ... дали имаме една голяма любов в живота? Защото ако е така, той е моята и няма да обичам друг толкова силно. Беше наистина силно.
Мислех си дали накрая след всички възможни драми ще има "Заживели дълго и щастливо" както Кари и Тузара от "Сексът и градът". И те имаха доста драми (съзнавам, че това е филм и не е реален, да) и накрая всичко се оправя..
Той живее в една малка заключена черна кутия, която съм заровила в най-тъмния ъгъл на сърцето си, но все пак е там.............