Не ме е страх от смъртта. Все ми е тая дали ще живея или не. Бих казала, че живея празен живот.. честно. Нямам търпение да дойде деня в който ще умра. Трябва да се случи някакво чудо, че да заобичам живота и да започна да му се наслаждавам. А смъртта на другите хора я приемам тежко, а дали ще ми проличи зависи от това кой е човекът. Но както вече казаха, смъртта е нещо нормално.