За атеистите

[StringTheoryPracticist]

Има и средно положение, не е хубаво, но не е и лошо, просто е нормално.
Нарича се кръговрат на живота.

"Има" щеше да важи ако мнението ти беше обективно, а щеше да е по-вероятно да важи ако поне беше образован.

За атеистите(щом са атеисти, не вярват нито в Бог, нито в душата и продължаването на съществуването и след смъртта) смъртта е като изведнъж да припаднеш и повече да не се събудиш никога - в един момент просто умират(едва ли някой знае кога ще умре), и край, повече не съществуват под никаква форма, което е страшно по принцип, според мене всеки уважаващ ума си човек не иска да приключи така, и дори и да не е религиозен пак би искал да вярва в някакво нефизическо съществуване, защото какво по-страшно от това да изгубиш себе си.

Наистина ми беше тежко отначалото да приема, че след смъртта спирам да съществувам. Но сега съм напълно свикнал с мисълта и не ми прави впечатление.

Litany of Tarski:
Ако небето е синьо,
аз искам да вярвам, че небето е синьо.
Ако небето не е синьо,
аз искам да вярвам, че небето не е синьо.

Реалността е това, което не изчезва когато спреш да вярваш в него. Ако си вярвам, че след смъртта ще отида на място, идеята за което и без това е в силно несъответствие с начина, по който работи Вселената, това няма да промени реалността.

А и това би ме лишило от възможността да отхвърля неразумната презумпция, че смъртта е непредотвратима.