Какво всъщност е да обичаш?

[jghgh]

Не вярвам много-много в избора. Някои хора не са толкова рационални или поне го придобиват после. Не вярвам, че някой ще избере съзнателно да се мъчи. Просто това му се струва по-естествено и се надяваме, че това се променя в последствие.

Отделно не всички са силни. Странно ми е някой така като каже. Хората са различни. Някои са лабилни, слабохарактерни и т.н.

Не вярвам в избора, но пък вярвам в порастването и овладяването на емоциите - сигурно защото изхождам от себе си, но всеки човек е различен.

Тъжно ми е само за хора, които не се променят и развиват.

Бтв само си разсъждавам, не споря.

[bbbbPleasure]

Като прочетох заглавието на темата веднага се сетих за един текст, който ме докосна.

" Аз вярвам в любовта между онези, които са се борили, за да останат заедно. Вярвам в хората, които се карат постоянно, но имат куража да забравят за егото си и да поискат прошка, да се прегърнат и да се погледнат влюбено - като преди. Онези, които често "не могат да се понасят един друг" ,дори и когато се обичат до лудост. Вярвам в тези които са плакали, които са се губели, но само за да се намерят по-силни от преди. Защото любовта не е да напишеш "Обичам те!" по стените. Любовта е да се сблъскате с хиляди трудности, но да продължите да се обичате и желаете както в първия ден. Любовта е да казваш всеки ден: "Край, бяхме дотук!" ,а на следващия - да го очакваш с нетърпение и треперещо сърце. Защото любовта не е да забравяш, а да прощаваш. Не да слушаш, а да разбираш. Не да гледаш, а да чувстваш. Не да си тръгваш, а да оставаш. "

Последните 2-3 изречения описват всичко.

[LadyDi]

Никой не спори
Аз пък вярвам в избора. Бил той и несъзнателен. В крайна сметка, ако се мъчиш, не трябва ли да направиш нещо, за да подобриш нещата? Да избереш да не се мъчиш? Ако просто стоиш и си блъскаш главата в стената, повтаряйки си "Всички ме предават, всичко върви наопаки, по-добре нищо да не правя и на никого да не вярвам", това не е ли пак избор да бездействаш?
Не знам, изборът при човека не винаги е осъзнат. Не винаги знаеш съвсем конкретно, че избираш и все пак, винаги избираш между поне две опции...
В конкретния пример - тя си дава сметка, че е недоверчива, че е песимистка и тя сама избира да не вярва в любовта и в доброто или там в каквото щеш. И го избира точно защото не е пораснала достатъчно, за да може осъзнато да избере друго.
Не знам дали ме разбра, пък и разводнихме темата

[jghgh]

именно, като не е осъзнат изборът какъв избор е.
в момент, в който чувствата те владеят ти си смяташ за най-правилно да не вярваш на никого. нещо повече - вярваш си, че това е адекватното решение и че е правилно :д

как да осъзнаеш, че бъркаш, ако не си го изживееш. а изживяването според мен включва и момента с инатенето да се промениш, въпреки че осъзнаваш, че си нещастен с възгледите си

но винаги има надежда, вярвам в нея :д

а и хората са като феникси. хубав ник си е избрала

[SHPAIdURmeN]

Aвторке, питай твоите баба и дядо те ще ти отговорят най-правилно.

[Auriss]

Аз пък вярвам в избора. Бил той и несъзнателен. В крайна сметка, ако се мъчиш, не трябва ли да направиш нещо, за да подобриш нещата?

Аз пък вярвам, че на повечето средностатистически индивиди не им се налага да правят к'вито и да било избори по отношение на емоционалното си състояние, 'щото такива <драми> преживяват в тийнейджърските си години.
Плюс т'ва въпросната 'дама', която и мен дразни със сопнатото си поведение, едва ли мога и да започна да си представям през какво е минала, че да е толкова емоционално деградирала на подобна възраст.
Другият вариант е да е с няк'во латентно психично заболяване, ама айде да не раздавам пишман-диагнози.

И в двата случая ми е трудно да проумея как съумяхте цял философски трактат по адрес на нещо толкова незначително да сътворите двечките ? о_о

[LadyDi]

И в двата случая ми е трудно да проумея как съумяхте цял философски трактат по адрес на нещо толкова незначително да сътворите двечките ? о_о

Тва си е дарба! Майсторлък...

[wartburg353]

След този отговор коренно си промених мнението по въпроса. Вече за мен любовта е магия, без която денят ми ще е вечно сив и мрачен.

[LadyDi]

След този отговор коренно си промених мнението по въпроса. Вече за мен любовта е магия, без която денят ми ще е вечно сив и мрачен.

[Ambiguous]

Здравейте! Преди малко се замислих за много неща относно живота си напоследък. Споделих с най-добрата ми приятелка мислите си, но тя май не ме разбра много и реших да споделя с вас. Преди време имах приятел. Първото ми истинско гадже. Беше голяма тръпка. Бяхме заедно 4 месеца. В средата на първият месец, той ми каза, че ме обича. Аз незнаех какво точно означава това, но си го казвахме постоянно. Той беше по-голям от мен и сигурно е знаел. След като скъсахме бях съсипана Постоянно повтарях, че го обичам, че не мога без него и така нататък ясно ви е ... Е мина време и започнах да излизам с друго момче. С него сме заедно вече година. В началото имах тръпка към него и отново в средата на първия месец си повтаряхме, че се обичаме и т.н. Но ето днес се замислих. Както казах сме заедно почти година, определено вече няма тръпка. Всичко вече е много повече приятелски отколкото друго. Той ми е най-близкото същество, на което мога да разчитам за всичко. И ето това е да обичаш. Да обичаш значи да можеш да разчиташ на някого за всичко, да се уважавате взаимно, да знаеш, че винаги е до теб както и ти до него, да го приемаш като част от твоето семейство. Това е за мен обичта. А онази тръпка- пеперудките в стомаха, тръпките и т.н, влюбването онези първи трепети на любовта са харесване, привличане, влюбване.. Но обичта я усещам чак сега..

Любовта е наложена емоция от някъде с която сме бомбардирани. (предимно медии)
Това чувство което описваш в началото на една връзка е тръпка примесено със сексуално привличане, защо трябва хората трябва да се срамуват от животинската си същност желаеща плътски удоволствия и да го прикриват под друга дума - не знам.
Известен факт е, че емоциите асоциирани с връзката преминават от гореописаните към нещо като взаимен респект и сигурност и тези чувства са наречени обич, обичаме родителите си, най-близките си причтели и прочие, поради причината, че те са надеждни и винаги ще се опитат да ни помогнат.

[slimbo]

Ми сложно е ... , ама тия пеперудки и звездички и ... , ако ги е имало в началото и ги има до края , това е любовта .... Да обичаш е по-различно .... По принцип в една връзка така 1) тръпка , 2) обич и на финала и или 1) + 2) или Пуффф и сбогом

[Dark_Angel_]

ами да обичаш си нож с две остриета - отдаваш се напълно на този човек и ако ти излезе късмета, той/тя ще ти отвърне със същото, но в повечето случаи просто си прецакана personal experience