Здравейте! Преди малко се замислих за много неща относно живота си напоследък. Споделих с най-добрата ми приятелка мислите си, но тя май не ме разбра много и реших да споделя с вас. Преди време имах приятел. Първото ми истинско гадже. Беше голяма тръпка. Бяхме заедно 4 месеца. В средата на първият месец, той ми каза, че ме обича. Аз незнаех какво точно означава това, но си го казвахме постоянно. Той беше по-голям от мен и сигурно е знаел. След като скъсахме бях съсипана Постоянно повтарях, че го обичам, че не мога без него и така нататък ясно ви е ... Е мина време и започнах да излизам с друго момче. С него сме заедно вече година. В началото имах тръпка към него и отново в средата на първия месец си повтаряхме, че се обичаме и т.н. Но ето днес се замислих. Както казах сме заедно почти година, определено вече няма тръпка. Всичко вече е много повече приятелски отколкото друго. Той ми е най-близкото същество, на което мога да разчитам за всичко. И ето това е да обичаш. Да обичаш значи да можеш да разчиташ на някого за всичко, да се уважавате взаимно, да знаеш, че винаги е до теб както и ти до него, да го приемаш като част от твоето семейство. Това е за мен обичта. А онази тръпка- пеперудките в стомаха, тръпките и т.н, влюбването онези първи трепети на любовта са харесване, привличане, влюбване.. Но обичта я усещам чак сега..