И на мен са ми изневерявали и не са се отнасяли с мен винаги като с цвете, но и аз не мога да кажа нещо лошо за моите бивши като цяло.
Свястни съм ги търсила, свястни са били.
Това, че съм срещнала човек, с когото си пасвам много повече и ми е по-лесно да сме заедно, не значи, че другите заслужават да бъдат обиждани.
Има си винаги причини една връзка да не е продължила завинаги. И при свястните, и при "кретените" все е имало. Не смятам, че е смислено да тая омраза и максимално грозни спомени за тях при все, че едно време съм ги харесвала. Лошите неща се забравят.
Един бивш някога ми каза: "Искам като се разделим да си мислиш: "Беше хубаво", а не "Тоя простак къв нещастник беше"" и си помислих, че наистина има смисъл в това. За какво да си мисля: "Ех, как си пропилях *еди колко си време* с някъв изрод?" като може просто да не гледам само откъм черната страна на нещата?