Здравейте след 4 години се разделихме с моята приятелка и сега не зная как да постъпя,защото не съм в това състояние,което очаквах,все пак 4 години не са малко време за човек на моята възраст (21)Може би вътрешно съзнанието ми и психиката са се подготвяли за този момент..няма идея.Това лято имахме разговор от сорта,че на нея и липсват нещата,които правят момичетата без сериозни връзки (никога нищо не съм и забранявал и спирал),но ми беше ясно,че и е интересно например като отиде на дискотека да я заговарят и забиват и тези подобни неща.Още тогава разбрах,че годините,на които сме и през,които сме заедно на единия ще му липсва нещо.И точно в момента,когато си мислех,че имам всичко,какво се оказа..не е било така.Бях щастлив,че имам работа,уча това,което ми харесва и имах връзка,в която вече нямаше безсмислени спорове и заяждания,държание на пораснали хора.Може би и аз сгреших дали от инат или нещо друго,но когато ми каза,че вече я няма тръпката,аз като чели вътрешно се отказах,беше ми някак безразлично,не исках да се боря за връзката ни.Още лятото като се видяхме и говорихме за нашата връзка,аз бях готов да се отдръпна,исках и искам тя да е щастлива и след като аз не го правя,по-добре да намери щастието някъде другаде.Предлагаше да си останем приятели,но аз не исках това.Просто ми каза,че вече не е същото,както преди аз не се съгласих и....,обичам я,но не ми е тъжно в момента,не се сещам за нея,но когато съм у дома веднага сядам и поглеждам на страницата и във Фб,нещата,които ме мъчат са свързани с това,какво ще прави от сега нататък,ще ме замести ли веднага с някой друг,ще се промени ли като характер.Интересното е,че майка ми и баща ми приеха много по-тежко новината,отколкото ми е на мен.Бяхме много близки всички,тя с мойте родители и аз с нейните..даже смятам да отида и да видя хората да им кажа едно "благодаря за всичко" понеже тая огромно уважение към тях,много са ме подкрепяли.Понеже изпадам за 1ви път в такава ситуация,макар и на 21 години се чувствам малко объркан...например,какво да правя,когато се засечем случайно някъде,скоро има рожден ден,как да я уважа,ще се намери ли някоя друга да ме хареса такъв,какъвто съм..такива мисли,в момента са прекалено много,повечето от това,което ми се въртеше в главата и исках да напиша го забравих,но искам съвет,обаче за жалост повечето от моите приятели бяха против нашата връзка,че било рано за такива неща и тем подобни (повечето имат неуспешни любови)и сега са само бройкаджии,така,че реших пред непознати хора да излея това,което ми тежеше.Не искам да обсъждам това със нашите понеже и хората много си я обичат и го приемат тежко,останалите пък ми казаха,какво пък толкова,това се случва всеки ден по цял свят,хората се разделят и събират..,да но това не ми помага...
благодаря на тези,които ще прочетат малкия разказ и ако споделят нещо ще съм благодарен лека вечер и приятна неделя )