Нещо, над което да работите. Малко лични примери.

[anonymous708973]

Зодия близнаци ли си? :/


Винаги има върху какво да работя. Непрекъснато трябва да го правя. Най-вече страховете си като стълбите, кучетата и т.н. Вече се възпирам да бъда като майка орлица над останалите хора. Трудно е да спреш да се раздаваш и да се научиш да бъдеш егоист, но поне знам, че няма как да изпадна в другата крайност. В баланса е решението.

Да о.О
А ти? Защото това с майката орлица ми е болезнено познато.

След няколко години, или пък месеци, това сигурно ще се промени. И няма лошо. Може би съм просто малка, наивна и глупава. Смешна, дори. Или пък накрая ще бъда просто от онези хора, които са видели и знаят толкова много, но нямат никого при когото да се върнат.

Браво, че виждаш и вариант, в който да не си права.
Аз лично смятам, че любовта от друго човешко същество не може да се получи, тоест, не е еквивалентна на любовта към литературата/историята/природата. Отделни сфери от живота са. Поне за мен

[ledenakrasota]

Да о.О
А ти? Защото това с майката орлица ми е болезнено познато.

Рак съм.

[jghgh]

кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.

Не е тъпа, човешка е.
И аз съм така : )
Как може да не ме харесват или поне да съм им симпатична? Как може да не ме забелязват и т.н.?

[shmatarok]

Общителността ми с другите. Рядко се случва при ново запознанство да съм достатъчно уверена в себе си и да се отпусна така, че да се представя в добра светлина. Обикновено първото впечатление, което оставям у хората е негативно - или ме мислят за високомерна, че си пестя приказките, или за скучна, или за прекалено затворена, или за злобна, или, или, или... :Д Ако имам шанс след това, най-често доказвам обратното, ама има хора, които не дават втори шансове. Много рядко ми се отдава възможност да блесна от първа среща и си знам причините за това, имам нужда да работя над самочувствие и увереност, ама то не става от днес за утре.
Но това си го смятам за огромна черна точка и се опитвам да го поправя, защото не води до нищо положително.

[DisappointedDreamer]

Ако Мила беше задала въпроса 3 месеца по-рано щях да кажа, че искам да променя индивидуалността си. Желанието за лидерство, самосъществуване и рядката нужда от някого. Сега разбрах, че всъщност независимостта и любовта не могат да вървят ръка за ръка заедно. Единия винаги ще препъва другия. Разбрах, че трябва да избера между двете и избрах това, което винаги съм искала и това към което винаги съм се стремяла - независимост. Не искам живота ми да премине в търсене на някого, само защото не мога да оцелея самостоятелно. Искам да съществувам пълноценно сама. Искам да се уча, и да търся и да не спирам. Но съм човешко същество. И понякога, макар и в редки случай, колкото и да не ми се иска да го призная се нуждая и желая любов. В такива случаи не я търся в лицето на човек. Намерих я в лицето на литературата, изкуството, историята, природата. И така ми е добре. Поне за сега.

След няколко години, или пък месеци, това сигурно ще се промени. И няма лошо. Може би съм просто малка, наивна и глупава. Смешна, дори. Или пък накрая ще бъда просто от онези хора, които са видели и знаят толкова много, но нямат никого при когото да се върнат. Това за Щрудел би било ужасно. Мен не е нещо, което ме плаши.

[ShtrudeL]

Това за Щрудел би било ужасно.

абе ти доста често почна да ме даваш за пример за някви глупости
все едно съм нарицание за нещо
/не се заяждам/
/дори не влизам в този раздел/


Но хайде по темата:

Изключително много неща ме дразнят в мен:

Страхлива съм. Притеснителна. АДСКИ колеблива. Срамежлива. Не мога да си искам. Често ми е неудобно и не мога да се отпусна пред някой. Не мога да говоря и открито за чувствата си. Което е странно, защото си мислех, че това го мога най-добре. Все си мисля, че ще разочаровам някого, все си мисля глупости. Когато съм с някой, пред когото не съм се отпуснала, мисля 236356 часа какво да кажа. Не е като да се червя и езика на тялото ми да е ебати 'гъвкавия', дори може би изглеждам хладнокръвна и студена, може би и незаинтересована, но вътрешно се пържа от напрежение.

Как да се справя с всичко това ли? Не знам. Всъщност знам, но трябва много добре да си внуша някои неща, да не ми дават зор и да не усещам студенина отсреща. А на мен ми е отпуснато, когато съм лигава и най-вече когато хората около мен са такива, но ми показват, че искат да се 'докоснем'. Не мога да го обясня, но допира играе много важна роля в близостта м/у хората..

[granger]

Искам да не се опитвам да се харесам толкова... вредно е.

А,именно! Просто трябва да се науча да махна с ръка, да осъзная ,че не всеки ще ме хареса,но поне като не ме харесват нека не ме мразят , заради едното нищо ,или поради факта че не ме познават и са ми далечни(ох дълго стана)
Трябва да ми пука по-малко.

[xoxi]

Най-много не харесвам в себе си това, че нямам доверие на хората и не ги допускам до себе си. Докато аз самата ги предразполагам точно за това. Чувала съм го много пъти. Мога да прекарвам всеки ден по няколко часа с човек и пак да не го допусна до себе си и да подлагам на съмнение всяка казана от него дума. Едно момиче, с което се виждаме всеки ден от около 2-3 години и прекарваме по средно 5-6 часа на ден заедно, ме попита дали тя е най-добрата ми приятелка... Замислих се, че не я приемам дори за приятелка, какво остава за най-добра. Тя ми споделя всичко, доверява ми семейните си проблеми, любовните си разочарования, плакала е пред мен за различни неща, има ми доверие, което съм заслужила всъщност. Винаги съм била до нея, подкрепяла съм я във всичко, помагала съм й с какво ли не... Но аз пред нея никога не съм споделяла проблемите си, не съм говорила за семейството си, нито пък за човека до мен. Не мога да се отпусна така пред всеки. Има само двама човека, пред които мога да бъда 100% себе си. Първият е приятелят ми, а вторият е едно момиче, което ме търпя повече от 2-3 години да се дърпам и да се държа студено, преди да видя, че тя е Човек с главно Ч. С нея се познаваме вече от над 5 години и е един от най-скъпите ми хора.
Преди години бях много по-наивна, вярвах в добрината на хората и много често си носех последствията. Прекалено много съм лъгана и прекалено много е боляло, за това сега съм изградила едни високи и многобройни стени около себе си.
Опитвала съм да си дам шанс с някой, допускайки го до себе си, но почти винаги съм оставала разочарована. Не е за мен това. Не искам да е така, но все повече започвам да си вярвам.

[Hayashi]

Да не ме мързи толкова. И да си затварям устата по-често. Тези двете най-много ми бъркат в здравето.
Познайте коя зодия съм сега. xD

[DisappointedDreamer]

Да не ме мързи толкова. И да си затварям устата по-често. Тези двете най-много ми бъркат в здравето.
Познайте коя зодия съм сега. xD

<3

[jghgh]

ти си казвала, че си теле.

[Irti]

Трябва да си оправя яростта към съвсем случайните хора, че много патя после от тях. Трябва да си оправя отношението пред полицията и да стана лицемер към тях, защото патя още повече да ги еба в тъпаците. Трябва да си направя операцията на вените, която усилено отлагам вече 1 година и отлагам и отлагам от чист инат и глупащина, а почвам да дъртея и ще ям дървото.

Трябва да откажа и пороците, ама за'тва...........................



...... се ебавам.

[scrooper]

Не трябва да се предавам, а обичам да го правя точно преди "да стане моето". Обичам да експериментирам в опасни граници и като цяло не особено конструктивно. И ми трябва повече воля... за всичко : -)

[jghgh]

А как работите над недостатъците си?

[anonymous708973]

А как работите над недостатъците си?

Добър въпрос.
Проблема с гнева, разочарованията и очакванията го преодолявам с непукизъм. Махвам с ръка, казвам "добре, идиоти всякакви" и продължавам. Освен ако не е близък човек, щото тогава боли, човърка, мъчи... Майка възнамерява да ме лекува с някаква цветна есенция против конфликтност. Така и така е решила да си дава парите на вятъра, ще пробвам да видя дали работи :д

Относно това с харесването... не виждам начин да го превъзмогна. Поне засега. Не е болезнен проблем, тоест, ако видя, че някой не ме харесва заради дадено мое мнение, а аз категорично не се съгласявам с неговото, защото го считам за дебилно/недорасло/прекалено егоистично/тийнейджърско, окей, хич не е болка за умиране. Също така не се променям изцяло и не нося маски за пред хората, че да харесат някакво фалшиво мен. Проблемът се изразява в прекалено внимателното претегляне на думите пред нови хора и най-вече "пукането" ми за тях, което ни отвежда към първия проблем.

[Chacho]

Когато си дефинираш ясно проблема, си проличава и какво трябва да промениш. Но да си го избистриш също не е лека задача.

[Blab]

много често съществувам на ниво идея, което ме... дразни, ако не друго:Д
знам защо е така. търся си външни стимули, да се ангажирам с някого и/или мнението му, за да свърша това и това, за да продължа да бутам нещо и т.н. не ми се съществува за мен самата и от малка ми става скучно да правя неща, които знам, че мога да направя.:Д може би е абсурдно, но е така. изпитвам вътрешна нужда да правя нови и нови и нови и нови и нови и нови и ноооови неща, да придобивам нови умения, да се развивам и прочее, в случая мотивацията не е важна. ако няма някой, пред когото да отговарям и не успея да сътворя сама такъв... нищо не се случва - само се пилея и губя в разнообразието на света.
//брей, че неприятно написано мнение:Д нищо, оставям го така засега;

[jghgh]

А защо мислиш че това е нещо лошо и трябва да работиш над него?

Чудесно си е написано мненето.

[Blab]

А защо мислиш че това е нещо лошо и трябва да работиш над него?

Чудесно си е написано мненето.

защото не е достатъчно да съществуваш само за себе си, мисля си. в смисъл, ти така или иначе хабиш световен ресурс, поне дай нещо от себе си на човечеството. длъжен си, иначе паразитираш.
потенцията, сама по себе си, не е достатъчна. тя физически не съществува, не можеш да я покажеш, колкото и да ти се иска. за нея следва да се превърне в предметна, да я осъществиш, да я изкараш навън, да й придадеш форма. това, че ти имаш музикалност никой няма да разбере, ако не изпееш/изсвириш нещо, примерно.
//хах, обичам живота, днешният час по естетика беше точно в тази посока.

за мен е лошо, защото не виждам смисъл да изразявам себе си пред света. поне не всеки ден (за смисъла, не за изразяването). на мен ми е много уютно в собствения ми малък свят, където правя всичките си любими неща, без те да засягат никой друг, освен мен. а съм избрала творческия път за себе си. затова горното се превръща в проблем. да, този метод работи при мен и изкарвам разни неща извън себе си, в срокове и/или за да ги покажа на някого и т.н. неща, които иначе могат да си се развиват в главата ми/в драфтове/по тетрадки с години, без никакъв проблем, но и без никога да придобият външна форма, завършеност. да, ето, аз имам проблем със завършването, всъщност. това е някакъв мотив, залегнал явно твърде устойчиво в психиката ми, защото го откривам в почти всяко свое действие/начинание/емоция/прочее. отделно - натоварвам хора със смисъл, който те не притежават. не искам да го правя, не защото е илюзия, а защото не е честно спрямо тях и мен - спрямо тях, защото никой не ми е длъжен да го играе магаре и да носи вменените от мен идеи върху си, спрямо мен - защото толкова плътно ги измислям нещата, така достоверно ги подреждам, че от един момент насетне забравям, че не са реални и започвам да им вярвам:Д
като в някакво мат. полагане, без да гледаш бележиш израз със символа на неизвестното и после се чудиш какво става. тъпо. трябва да измисля нова външна, а защо не и вътрешна, опора за целта. дам. близо съм, сега я изпробвам.;

[anonymous708973]

защото не е достатъчно да съществуваш само за себе си, мисля си. в смисъл, ти така или иначе хабиш световен ресурс, поне дай нещо от себе си на човечеството. длъжен си, иначе паразитираш.
потенцията, сама по себе си, не е достатъчна. тя физически не съществува, не можеш да я покажеш, колкото и да ти се иска. за нея следва да се превърне в предметна, да я осъществиш, да я изкараш навън, да й придадеш форма. това, че ти имаш музикалност никой няма да разбере, ако не изпееш/изсвириш нещо, примерно.
//хах, обичам живота, днешният час по естетика беше точно в тази посока.

за мен е лошо, защото не виждам смисъл да изразявам себе си пред света. поне не всеки ден (за смисъла, не за изразяването). на мен ми е много уютно в собствения ми малък свят, където правя всичките си любими неща, без те да засягат никой друг, освен мен. а съм избрала творческия път за себе си. затова горното се превръща в проблем. да, този метод работи при мен и изкарвам разни неща извън себе си, в срокове и/или за да ги покажа на някого и т.н. неща, които иначе могат да си се развиват в главата ми/в драфтове/по тетрадки с години, без никакъв проблем, но и без никога да придобият външна форма, завършеност. да, ето, аз имам проблем със завършването, всъщност. това е някакъв мотив, залегнал явно твърде устойчиво в психиката ми, защото го откривам в почти всяко свое действие/начинание/емоция/прочее. отделно - натоварвам хора със смисъл, който те не притежават. не искам да го правя, не защото е илюзия, а защото не е честно спрямо тях и мен - спрямо тях, защото никой не ми е длъжен да го играе магаре и да носи вменените от мен идеи върху си, спрямо мен - защото толкова плътно ги измислям нещата, така достоверно ги подреждам, че от един момент насетне забравям, че не са реални и започвам да им вярвам:Д
като в някакво мат. полагане, без да гледаш бележиш израз със символа на неизвестното и после се чудиш какво става. тъпо. трябва да измисля нова външна, а защо не и вътрешна, опора за целта. дам. близо съм, сега я изпробвам.;

За пръв път разбрах целия пост, хаха. Чувствам се мъдра.
Доста добри наблюдения иначе. По каква причина не си довършваш начинанията и ги оставяш на идея? И аз съм така, но при мен идва (донякъде) от зодията :д

[tonssy]

- да не бъда толкова емоционална
- да не се ядосвам за незначителни неща (както и да се ядосвам по-малко за значителните)
- да споделям повече
- да не бъда егоистична, критична към другите и по- добра с хората около мен..

[SisiStrange]

Сериозно ми се ще да бях една огромна идея по-спокойна. Голяма съм паника. Ето, днес имам изпит и вече 2 ден съм на ръба на нервата. Страшно съм притеснителна не на тема оценки, а на представяне. Особено, ако съм учила. Когато не съм се старала, не ми пука и съм много спокойна. Когато съм положила сериозно усилие, обаче, се чувствам ужасно притеснена. Все едно, ако не се справя, съм по-тъпа или съм си изгубила времето. На устни изпити е кошмар, защото се панирам сравнително бързо и допускам грешки за неща, които знам и съм обяснявала преди това на другите. Нещо като сценична треска, но по-лошо. Опитвала съм да тичам преди изпити (да си наместя дишането и да спра да мисля за малко), да пия чай с ром и какво ли още не, но не ми се получава.

Другото нещо, което не харесвам никак в себе си е, че на моменти съм дребнава и се сърдя за дреболии, а после съжалявам.

[jghgh]

Трябва да започна да се застъпвам за себе си. Никога не го правя, винаги съм се държала като нещастен лузър и в крайна сметка "си заслужавам съдбата", защото просто не казвам каквото мисля. Оставям се да се държат недопустимо с мен.
В крайна сметка има нещо в поведението ми, което кара хората изобщо да не ме вземат насериозно и да не ме уважават по презумпция. Имам чувството, че единственият начин да ме уважават, е да съм агресивна, истерична или враждебна, което ми е трудно по презумпция и не обичам никак конфликтите.

Трябва да работя над това, но просто ме е страх да се опълча. Винаги се оказвам под нечия подметка, а реално съм много, ама много повече от нахалника, който ме поставя в неприятни ситуации. Знам, че съм изключително умна, способна и готина и заслужавам ако не прекрасно отношение, то поне уважение. За съжаление не знам как да се боря за това, което мисля, че заслужавам. Хората просто не ме възприемат насериозно. Не ме уважават и имам чувството, че съм им смешна.

[Blab]

Оставям се да се държат недопустимо с мен.
В крайна сметка има нещо в поведението ми, което кара хората изобщо да не ме вземат насериозно и да не ме уважават по презумпция. Имам чувството, че единственият начин да ме уважават, е да съм агресивна, истерична или враждебна, което ми е трудно по презумпция и не обичам никак конфликтите.

Трябва да работя над това, но просто ме е страх да се опълча. Винаги се оказвам под нечия подметка, а реално съм много, ама много повече от нахалника, който ме поставя в неприятни ситуации. Знам, че съм изключително умна, способна и готина и заслужавам ако не прекрасно отношение, то поне уважение. За съжаление не знам как да се боря за това, което мисля, че заслужавам. Хората просто не ме възприемат насериозно. Не ме уважават и имам чувството, че съм им смешна.

това!

просто трябва да престана да подхождам с добро/вяра към хората. те не го заслужават. и това не е единичен случай. а закономерност. хората не обичат/уважават хората, които ги обичат/уважават. искат изроди. невъзможни изроди. и ще ги получат. нека всеки получи това, което иска. амин!

[Chacho]

това!

просто трябва да престана да подхождам с добро/вяра към хората. те не го заслужават. и това не е единичен случай. а закономерност. хората не обичат/уважават хората, които ги обичат/уважават. искат изроди. невъзможни изроди. и ще ги получат. нека всеки получи това, което иска. амин!

Да, бе, да. Просто си дръжте на мнението. Не сте на 15 да се плашите от конфликти, особено когато не сте вие отговорни за тях, а отсрещния. И спрете да мислите кой доминирал, уважавал и бил потъпкван, това са някакви излишни крайности. Ако си мислите, че има хора, които не се пречупват, пак си помислете. Имате си ценности, взимайте решения според тях, не заради някакви пасивно-агресивни битки за лидерство.

Да не говорим, че ако твърдите, че уважавате хората, то тогава трябва да им гласувате доверието, че са зрели хора и могат да понесат по-остро изказване, без да го приемат лично.