Нещо, над което да работите. Малко лични примери.

[watermelonkisses]

и за самокритичните хора вътрешният баланс е нещо достижимо; това не значи примирение и 'недоизпипване', по-скоро е признак на пълно приемане на себе си)
а това,че човек през цялото време се 'усъвършенства', намира и променя,е друго;

[tonssy]

и за самокритичните хора вътрешният баланс е нещо достижимо; това не значи примирение и 'недоизпипване', по-скоро е признак на пълно приемане на себе си)
а това,че човек през цялото време се 'усъвършенства', намира и променя,е друго;

+

[Muaythaifighter]

Приятели.. Кхъм.

Провокирана от нещо!, но няма да споделям какво, се замислих, че имам голям проблем с критиката. Просто не мога да търпя критика. Ужасно ме разстройва, приемам я навътре, мразя я, и някак смятам, че ако някой ми е приятел, трябва МИНИМУМ да ме критикува и независимо че правя глупости, просто да ги подминава, а не да по някакъв начин да ми показва, че греша или да ме "дискредитира", да ме поправя и етц., да ме кара да си виждам грешките иии най-вече поправянето - "поставянето на място" и етц.
Критиката ме разстройва, понякога ме разплаква, трайно влошава настроението ми и изтърпявам направо колосална вътрешна борба между изречените думи и егото, за да я приема и да спра да правя цупливи циркове.

С две думи: Трябва да работя над умението да приемам критика.


А вие, над какво трябва да работите?
Имате ли някоя черта, която в себе си не харесвате и смятате за крайно вредна?

Нека тук даваме лични примери за неща, над които е добре да поработим, за да живеем по-успешно, по-щастливо и в мир с околните.

работя върху пресата , кофата и бедрата най-сериозно

също преден шпагат да са разпъвам на мах , тва е

[jghgh]

тва са суперамбициозни цели,признавам :д

[kyka1]

Прекалено търпелив съм даже и аз се учудвам на себе си.Мразя я тази моя черта, но когато се усетя че вече ми се качват на главата и избухвам...

[purplegrass]

Смехът над естественото ни несъвършенство е нещо по-истинско от стремежа ни да се представим като върха на съвършенството. Логиката е повече от странна - никой не го е срещал това "съвършенство", но кой знае защо всички се опитват да приличат на него.
- Енциклопедия на житейската психология
Това е истината ...
иначе и аз си имам трески за дялане, но не съм обсебена от това да се "поправям" по някакъв начин.. По-нататък може и да споделя какви са моите недостатъци

[ForzaFelipe]

Волята си...самонавивам се,самонавивам се и изведнъж...Трудно се променям,ако имам негативна черта или нещо което вреди на околните,трудно бих го променил.Влюбчив съм...също негативна черта,защото все още не ми е донесла нищо хубаво..а мързела...ако не бях такъв мързел можеше сигурно отдавна да съм преуспял...

[pifiella]

Аз съм най - търпеливият човек на Земята!Толкова го мразя това, но не мога да го променя.
Търпя всичко, понасям всичко и мога да го правя с месеци без да избухвам, но като се случи"избухването" става страшно. Понякога се плаша от себе си и от това на какво съм способна, когато ми избият балансите. Хвърлям разни неща,викам,рева и всичкото това за 10-20 минути и после си ставам същото търпеливо човече.
Не знам на какво се дължи това търпение. Може би не искам да създавам излишно напрежение,когато нещо ме дразни, си казвам -ок, приеми го,няма смисъл,това не те интересува,да говорят каквото искат,да правят каквото искат,ти не им обръшай внимание.
Предполагам,че това,че съм отраснала сред постоянни викове,истории,побоища и т.н., ме е направило по-съобразителна и е убило желанието ми да изпадам в страшни спорове, за някакви маловажни неща от живота.Опитвам се да избягам от агресията и да я забравя, защото няма смисъл да си тровиш нервите за глупости, когато хората имат огромни проблеми. Но понякога ми се иска да не позволявам на околните, да ми се качват на главата,но тогава чувам спокойния ми глас,който ми казва, че те не ме интересуват...

Не знам,но смятам в най-скоро време да посетя един психолог и да си поговоря с него...

[tonssy]

Предполагам,че това,че съм отраснала сред постоянни викове,истории,побоища и т.н., ме е направило по-съобразителна и е убило желанието ми да изпадам в страшни спорове, за някакви маловажни неща от живота.Опитвам се да избягам от агресията и да я забравя

Аз пък съм точно обратното- въпреки че съм израснала сред подобна среда, въобще не избягвам скандали. Ядосам ли се, особено ако съм в нас (все пак, ако съм навън прикривам тази моя страна ), ставам ужасна, дори самата аз се плаша от себе си в такива моменти.

[iiordanova]

Важното ми е аз да се харесвам,по-скоро бих овладяла някои неща,които мисля,че ми пречат в някои ситуации. Включвам:
- това,че в доста ситуации,когато трябва да замълча продължавам да говоря
- когато съм ядосана говоря какво ли не,правя какво ли не
- агресията
- да мисля по-често за другия човек,за това как се чувства
Май е това в общи линии..