Нещо, над което да работите. Малко лични примери.

[jghgh]

Приятели.. Кхъм.

Провокирана от нещо!, но няма да споделям какво, се замислих, че имам голям проблем с критиката. Просто не мога да търпя критика. Ужасно ме разстройва, приемам я навътре, мразя я, и някак смятам, че ако някой ми е приятел, трябва МИНИМУМ да ме критикува и независимо че правя глупости, просто да ги подминава, а не да по някакъв начин да ми показва, че греша или да ме "дискредитира", да ме поправя и етц., да ме кара да си виждам грешките иии най-вече поправянето - "поставянето на място" и етц.
Критиката ме разстройва, понякога ме разплаква, трайно влошава настроението ми и изтърпявам направо колосална вътрешна борба между изречените думи и егото, за да я приема и да спра да правя цупливи циркове.

С две думи: Трябва да работя над умението да приемам критика.


А вие, над какво трябва да работите?
Имате ли някоя черта, която в себе си не харесвате и смятате за крайно вредна?

Нека тук даваме лични примери за неща, над които е добре да поработим, за да живеем по-успешно, по-щастливо и в мир с околните.

[RageAgainstTheMachine]

Мразя да бъда критикуван, обичам да критикувам. Мразя да бъда иронизиран, обичам да иронизирам. Имам проблеми с гнева и то доста сериозни. Доста странна птица съм

[bloodyF]

-имам проблеми с гнева и агресията
-имам проблеми с овладяването на смеха си понякога, просто не мога да се спра и наистина, не е приятно, а и ми носи лоши последици обикновено
-да се науча да си организирам времето
-да взимам по-правилни решения
-да оценявам повече хората до себе си и просто да се старая да си ги пазя и да пазя уважението им към мен

последните 3 ще се наредят с времето сигурно, но първите две не знам дали някога ще мога да ги преодолея..
и за смеха-не се бъзикам, съвсем сериозна съм

[Chacho]

Епа воля ми трябва. Уж вървя нагоре в това отношение, но имам дълъг път пред себе си.

[granger]

- трябва да се науча да бъда по-търпелива и да не паля от четвърт!
- Трябва да поработя над самооценката и самочувствието си в положителна насока!
- Трябва да поработя над волята си!
- Трябва да бъда по-малко кучка ,когато се ядосам...
- Трябва да бъда по-открита към хората около мен!

[Colouring]

Ох, не знам дали искам да го променя, дали го правя за себе си или за другите, но ми казват, че съм някак.. хм, неизразяваща емоции и чувства. В смисъл, че съм малко по-дръпната и студена, не толкова съпричастна към нуждите/пробемите на останалите. Това ме дразни. Аз СЪМ, въпросът е, че не го показвам чак толкова. Това не важи за приятели, но, ако знам, че някой има проблем, но няма начин да му помогна, си замълчавам, не правя нищо, нито пък коментирам тази тема, което се възприема като безчувственост.
Аз работя по въпроса с общуването. Да съм по-открита, общителна, по приятелски настроена. Да давам шанс на хората, не да си изграждам мнение за някого без да го познавам. Никога не съм лепяла етикети ей така, но за себе си научих, че понякога си изграждам грешна преценка за другите за много кратко (и недостатъчно) време.

[DisappointedDreamer]

Трябва да се науча на търпение.

[EternalDream]

Мисля, че трябва да бъда по-добра приятелка ... прави ми впечатление напоследък, че съм голям егоист. Сама не го осъзнавах.

[Bambii]

Трябва да започна да изслушвам хората .. да не ги прекъсвам и да зачитам и тяхното мнение.

[TheBeliever]

Отлагам. Винаги чакам последния момент.
Прекалено разхвърляна съм.
Не търпя да ми се казва какво да правя от хора, които не възприемам като авторитети. Нещо простичко като "Затвори вратата" може да предизвика необосновано остра реакция.
Прекалено недоверчива и подозрителна съм към хора, които са отскоро в живота ми. До степен, до която съм склонна да подлагам под съмнение почти всяка тяхна дума.

Има и още, но не успявам да си формулирам разбираемо мислите.

[TheBobqk]

Мързелът ми ми пречи.
Страх ме е от провал.
Не понасям критика, освен ако не е градивна критика. Особено за уменията ми в кухнята не давам дори и шегичка да излезе от нечия уста.
Лесно ранима съм и ми пука за прекалено много неща, а хората не го оценяват.
Лесно се паля.
Постоянно мисля за разни неща, които ме съсипват.
Общо взето май е това.

[kalpazanka]

Мразя критика, мразя да не успявам, мразя да се провалям в собствените си очи. Умишлено си поставям високи цели и кратки срокове и се изтезавам до последно.
Нямам време за литература, филми, хобита.
Превърнала съм се в слугиня в свободното си време.
Прекалено търпелива съм и като избухна, околните са в шок.

[marilyn]

-Да си намаля съня... прекалено много спя, а нямам време
-Да си редуцирам по-добре хората, с които общувам, защото тези, които са 'празни' не ми дават нищо
-Да се науча да вярвам повече на усещанията си.

[Goddess]

"Мека Мария" си падам, много съм мекушава. Постоянно гледам да оправдавам и извинявам хората, независимо дали го заслужават. Мразя да влизам в конфликти, затова и в повечето случаи си мълча, само и само мир да има. Трябва нещо много сериозно да ме жегне - чак тогава подпалвам, но това е рядко, защото търпението и непукизма май са ми в повече от на обикновените хора. Дори и някой жестоко да ме е засегнал или наранил с нещо, една добра дума и забравям за случая...Т.е., не че хората, които са постъпвали лошо с мен ги приемам за близки след последвало извинение, но се държа добре с тях.
И определено ми трябва воля.

[jghgh]

-Мразя да бъда критикуван, обичам да критикувам. Мразя да бъда иронизиран, обичам да иронизирам.
-че съм голям егоист
-Мразя критика, мразя да не успявам, мразя да се провалям в собствените си очи.

Много от нещата, които споделяте ги имам и аз като проблем (например разпределянето на времето), но съм цитирала само тези, които според мен са наистина много належащи и трябва да ги променя, за да израсна емоционално.

Моля ви, споделяйте не просто разни черти, а нещо, което ви бърка в наистина в здравето и искате да го промените на всяка цена .

С други думи - кое е основното над което трябва да работите?


Нещо ново от мен - ГНЕВЪТ. Раздразнението от някои хора само като ги погледна. Разрушаващото "дразнене", което ми причиняват някои хора дори само когато мисля за тях, самата неспособност да се справя с отрицателните емоции.
И най-вече приемането на критика (била и градивна), почетвъртвам.
Направо ми е като трън в гъза да се променя, а знам, че трябва. Имам много, много да уча.
Особено належащо ми е да спра да раздавам оценки, определения, дефиниции. Да рамкирам. Да анализирам все едно знам всички. Ще се наложи да работя и над осъждането, което правя непрекъснато по посока себе си и другите.

А такива ми ти неща - липса на воля, липса на търпение и лоша организация на време - бели кахъри - поне за мен! Ще се радвам да споделяте нещата, които наистина много ви дразнят у вас, пречат ви да живеете добре или пък смятате за сериозен недостатък, който ви отдалечава от така или иначе далечното съвършенство.



пп. Благодаря на себе си за тази тема. Облекчаваща е.

[DisappointedDreamer]

Ох, Мила...

Трябва да поработя над гнева си. Търпелива съм, но избухна ли гадно става. Има дни, в които всичко се трупа в мен и го усещам като прах който лепне върху мебелите, или мръсни чинии, които се трупат в мивката. Кръвта ми става пожар, а на мен не ми пука за нищо и никого. Обиждам всички, държа се като идиотка, прекалено крайна съм, категорична. Това сигурно е най-гадната ми черта. И не мога и не мога да я променя. Просто, винаги когато усещам огъня да се завръща се изолирам от всички и всичко. Най-гадното в такива моменти е бездействието. Трябва да върша нещо, което да ме умори физически. Иначе полудявам.

[Chacho]

Гневът в този си вид винаги произлиза от егото. Загърбете егото и ще си изгоните и гнева.

[shmatarok]

Общителността ми с другите. Рядко се случва при ново запознанство да съм достатъчно уверена в себе си и да се отпусна така, че да се представя в добра светлина. Обикновено първото впечатление, което оставям у хората е негативно - или ме мислят за високомерна, че си пестя приказките, или за скучна, или за прекалено затворена, или за злобна, или, или, или... :Д Ако имам шанс след това, най-често доказвам обратното, ама има хора, които не дават втори шансове. Много рядко ми се отдава възможност да блесна от първа среща и си знам причините за това, имам нужда да работя над самочувствие и увереност, ама то не става от днес за утре.
Но това си го смятам за огромна черна точка и се опитвам да го поправя, защото не води до нищо положително.

[DisappointedDreamer]

Гневът в този си вид винаги произлиза от егото. Загърбете егото и ще си изгоните и гнева.

Не е от егото.

[anonymous708973]

Гневът в този си вид винаги произлиза от егото. Загърбете егото и ще си изгоните и гнева.

А, благодаря, аз си харесвам егото.
Лесно се паля, ядосвам се на другите и се разочаровам от тях. Искам да го променя единствено и само заради собственото си благоденствие.
Искам да не се опитвам да се харесам толкова... вредно е. Не мога да формулирам точно защо, но е удар по егото ми да не ме харесват. И не в романтичен смисъл. Някакси... кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.

[Chacho]

Не е от егото.

Това също е от егото. ^^
Без лоши чувства, разбира се.

[ledenakrasota]

А, благодаря, аз си харесвам егото.
Лесно се паля, ядосвам се на другите и се разочаровам от тях. Искам да го променя единствено и само заради собственото си благоденствие.
Искам да не се опитвам да се харесам толкова... вредно е. Не мога да формулирам точно защо, но е удар по егото ми да не ме харесват. И не в романтичен смисъл. Някакси... кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.

Зодия близнаци ли си? :/


Винаги има върху какво да работя. Непрекъснато трябва да го правя. Най-вече страховете си като стълбите, кучетата и т.н. Вече се възпирам да бъда като майка орлица над останалите хора. Трудно е да спреш да се раздаваш и да се научиш да бъдеш егоист, но поне знам, че няма как да изпадна в другата крайност. В баланса е решението.

[jghgh]

кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.

Не е тъпа, човешка е.
И аз съм така : )
Как може да не ме харесват или поне да съм им симпатична? Как може да не ме забелязват и т.н.?

[DisappointedDreamer]

Това също е от егото. ^^
Без лоши чувства, разбира се.

Ха-ха.
Това, да. Не мога да го отрека. И все пак, не си прав. Не смятам, че егото е лошо. Индивидуалист съм, да. Това съм избрала да бъда.

[ledenakrasota]

Ха-ха.
Това, да. Не мога да го отрека. И все пак, не си прав. Не смятам, че егото е лошо. Индивидуалист съм, да. Това съм избрала да бъда.

Егото не е лошо или добро, а производните от него.