Ако Мила беше задала въпроса 3 месеца по-рано щях да кажа, че искам да променя индивидуалността си. Желанието за лидерство, самосъществуване и рядката нужда от някого. Сега разбрах, че всъщност независимостта и любовта не могат да вървят ръка за ръка заедно. Единия винаги ще препъва другия. Разбрах, че трябва да избера между двете и избрах това, което винаги съм искала и това към което винаги съм се стремяла - независимост. Не искам живота ми да премине в търсене на някого, само защото не мога да оцелея самостоятелно. Искам да съществувам пълноценно сама. Искам да се уча, и да търся и да не спирам. Но съм човешко същество. И понякога, макар и в редки случай, колкото и да не ми се иска да го призная се нуждая и желая любов. В такива случаи не я търся в лицето на човек. Намерих я в лицето на литературата, изкуството, историята, природата. И така ми е добре. Поне за сега.
След няколко години, или пък месеци, това сигурно ще се промени. И няма лошо. Може би съм просто малка, наивна и глупава. Смешна, дори. Или пък накрая ще бъда просто от онези хора, които са видели и знаят толкова много, но нямат никого при когото да се върнат. Това за Щрудел би било ужасно. Мен не е нещо, което ме плаши.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 12-02-2012 на 18:03