много често съществувам на ниво идея, което ме... дразни, ако не друго:Д
знам защо е така. търся си външни стимули, да се ангажирам с някого и/или мнението му, за да свърша това и това, за да продължа да бутам нещо и т.н. не ми се съществува за мен самата и от малка ми става скучно да правя неща, които знам, че мога да направя.:Д може би е абсурдно, но е така. изпитвам вътрешна нужда да правя нови и нови и нови и нови и нови и нови и ноооови неща, да придобивам нови умения, да се развивам и прочее, в случая мотивацията не е важна. ако няма някой, пред когото да отговарям и не успея да сътворя сама такъв... нищо не се случва - само се пилея и губя в разнообразието на света.
//брей, че неприятно написано мнение:Д нищо, оставям го така засега;