Трябва да започна да се застъпвам за себе си. Никога не го правя, винаги съм се държала като нещастен лузър и в крайна сметка "си заслужавам съдбата", защото просто не казвам каквото мисля. Оставям се да се държат недопустимо с мен.
В крайна сметка има нещо в поведението ми, което кара хората изобщо да не ме вземат насериозно и да не ме уважават по презумпция. Имам чувството, че единственият начин да ме уважават, е да съм агресивна, истерична или враждебна, което ми е трудно по презумпция и не обичам никак конфликтите.

Трябва да работя над това, но просто ме е страх да се опълча. Винаги се оказвам под нечия подметка, а реално съм много, ама много повече от нахалника, който ме поставя в неприятни ситуации. Знам, че съм изключително умна, способна и готина и заслужавам ако не прекрасно отношение, то поне уважение. За съжаление не знам как да се боря за това, което мисля, че заслужавам. Хората просто не ме възприемат насериозно. Не ме уважават и имам чувството, че съм им смешна.