Втълпявам ли си всичко?

[delphine_]

Здравейте. От около половин година съм с едно прекрасно момче, което ужасно много обичам. В началото на лятото всичко започна някак на шега, но за няма и месец се привързах изключително много към него и решихме да опитаме. Лятната ваканция мина повече от прекрасно - най-хубавата ваканция през живота ми. Но сякаш нещата започнаха да куцат след като започнахме училище. От един клас сме, затова решихме да крием чувствата си, но накрая всичко излезе наяве и се започнаха злобните нападки от съучениците ни. Не им обръщаме внимание, не в това е проблемът. Всъщност, не знам дали дори има проблем, или аз самата си го създавам, но... той сякаш се промени. В училище - да, държим се студено, така сме се разбрали, но той понякога е студен към мен и когато сме сами. Сякаш чувствата му се менят със сезоните, искам да е пак онова лятно, жизнерадостно момче, в което се влюбих. Не че сега не е мил и грижовен, пак е такъв, и отново ми прави най-прекрасните изненади, но някак имам чувството, че вече не съм му интересна и че вече сме се изчерпали. Сякаш го дразня един вид. Напоследък много често се случва да му обяснявам нещо въодушевено много дълго и накрая той да ми отговори само с едно "мхм". Ненавиждам ги тези негови "мхм"-та. Искам си пак лятното момче. Има ли начин пак да си го върна? Обичам го ужасно много, а тези негови сезонни промени направо ме съсипват!

[Enchanting]

сподели му как се чувстваш( колкото и изтъркано да звучи)
как ти липсва лятото и най- вече той.

А колкото до училище- не трябва да ви интересува мнението на другите.
Ако държите един на друг, всичко ще си дойде на мястото.
Така мисля

[SisiStrange]

Какви са тия глупоти да се държите студено един към друг в училище? Какъв им е проблема на съучениците ви? На вас какво ви пука какво мислят? Не сте първата училищна двойка. Може би се е отдръпнал именно заради всички тези драми. Дръжте си се нормално навсякъде.

[delphine_]

Не се изразих правилно - в училище не се държим като някакви непознати и прочие, пак си говорим, държим се нормално, но ги няма прегръдките и целувките - това имах предвид. Все пак там сме отишли да учим, а не да парадираме с връзката си, както правят повечето наши връстници, натискайки се на всеки училищен ъгъл.

[SisiStrange]

Тогава защо съучениците ви реагират грубо? Би следвало да се приема за нещо нормално, че сте заедно.

[delphine_]

Тези от моя клас обаче, не го приемат за нормално. Както и да е, не им обръщаме внимание. Не мисля, че проблемът е в съучениците (ако има изобщо такъв).

[Wednesday666]

Абе, определено има нещо гнило в тая картинка.
Говорила ли си с него? Казала ли си му какво забелязваш?
Ние тук си играем на гадаене, обаче ми се струва, че трябва да проведете един разговор.
Да ти даде няква причина за всичко, след това вече ще мислиш как да процедираш.
Не можеш да стреляш на сляпо, държанието му може да е провокирано от милиард неща.

[Mladenoff]

SisiStrange е много близко до истината. С бившата си приятелка, с която имах сериозна връзка, първоначално се държахме точно като вас в даскало, за да можем да избегнем да ни говорят зад гърба и т.н. Така добре, ама т'ва супер много ме дразнеше, щото не можех нито да си я гушкам, нито да я целувам, нито да я държа за ръка. И в този период бях доста изнервен като цяло.

Не казвам, че при него е същото, реших да споделя, пък може да помогне. Пробвайте, аз лично, когато някой е говорил срещу нас, съм му затварял устата много бързо. Сополи навсякъде :/

[delphine_]

Да, говорили сме си един-два пъти. Последния път го помолих, когато усети, че вече не чувства същото към мен както преди, да ми сподели, а не да продължава да ми казва "Обичам те" по навик. Именно това се опитвам да избегна - навикът. В началото предполагах, че нещата ще охладнеят след време, но не предполагах, че ще е толкова рано.

[Wednesday666]

Не казвам, че при него е същото, реших да споделя, пък може да помогне. Пробвайте, аз лично, когато някой е говорил срещу нас, съм му затварял устата много бързо. Сополи навсякъде :/

Ех, че лошо момче ..

Не мисля, че вече е по навик. Това са едва 6 месеца, не 6 години. Даже и след 6 години не е задължително пак да е навик. Познавам такъв пример. Почти 5 години заедно, а се обичат както първия ден.

А ако наистина е започнал да се загнездва навика .. Е, не мисля, че има как да го предотвратиш. Започни да го целуваш, гушкаш, държиш за ръка и в даскало. Нарочно. Мисля, че това може да пооправи нещата.

[delphine_]

Благодаря на всички ви за отговорите. Наистина, не очаквах причината да се корени в това, че в училище се държим резервирано, дори първоначално смятах и да не го пиша в темата, но май наистина това е нещото, което куца.

[prosto_chovek]

изобщо не трябва да ви интересува кво ще ви кажат другите. Поговори си с него, питай го каква е причината и помислете какво да направите, за да е всичко както е било, ако е възможно.

[Chacho]

Според мен няма нищо общо с даскало. Не е и омръзване, просто ви поуляга връзката и почват да го нервят някви дреболии. Сигурно се дразни, че му дуднеш с ентусиазъм за някви неща, дето не го вълнуват много-много. Не може постоянно да ти отговаря на настроението.

А и нещо много даде едната страна на взаимоотношенията. Добре, правел ти изненади, бил мил, а ти за него какво правиш?

[delphine_]

Добре де, щеше да е много егоистично от моя страна и аз да заобяснявам какво правя за него. Разбира се, че и аз се старая да го изненадам с разни символични нещица, и аз се държа мило и т.н. Но мисля, че ще е изключително досадно, ако постоянно засипваш човека до теб с разни подаръци.
А колкото до "дудненето с ентусиазъм" - просто понякога изглежда наистина отегчен, не мога да го гледам така, затова се опитвам някак да го разведря.

[prosto_chovek]

шшшшшшш! Такова мое твое, аз направих това, ти кво правиш, или толкова много съм направила за теб да няма! Ти длъжен ли искаш да го караш да се чувства? Просто си поговорете, разкажете си какво чувствате един към друг, изложи проблема и намерете начин според вас за решаването му.

[Chacho]

Тва си е твоето момче, ти трябва да си намериш подхода към него. Съди по ситуацията и характера му, за да разбереш кво го отегчава. И момчетата си имаме собствени ядове, които често предпочитаме да си ги разрешаваме в собствената глава, а не да ги споделяме. Ако има нужда - разведрявай го, но ако няма - не го насилвай.

То вие не сте май много големи, ма в една връзка и сексът играе важна роля.

Не на последно място, трябва да си имате пространство и двамата, за да не си дойдете в повече.

[delphine_]

шшшшшшш! Такова мое твое, аз направих това, ти кво правиш, или толкова много съм направила за теб да няма! Ти длъжен ли искаш да го караш да се чувства? Просто си поговорете, разкажете си какво чувствате един към друг, изложи проблема и намерете начин според вас за решаването му.

Спокойно де По-горе ме попитаха да не би милото отношение и подаръците да са само от негова страна, затова отговорих, че е двустранно. Въобще не съм казвала подобни неща, че аз правя всичко за него, а той не си мърда кутренцето, къде го прочете това?

[Chacho]

То по-скоро става въпрос дали уцелваш с тях, не дали ги правиш.

[prosto_chovek]

аз да си кажа

[delphine_]

Не на последно място, трябва да си имате пространство и двамата, за да не си дойдете в повече.

Не мисля, че съм от онзи тип момичета, които задушават приятеля си, забраняват му разни неща, през 5-10 минути му се обаждат, ревнуват го дори и от сестра му и т.н. Такива неща определено не правя. Пък и коя съм аз, че да му казвам какво да прави и да му държа сметка? В момента не знам къде е, но последното нещо, което ще направя, е да му звънна и да го накарам да ми се обяснява. Не мисля, че се чувства задушен, никога не съм му се бъркала в личното пространство и не смятам да го правя.

[marilyn]

Според мен проблемът не е в даскалото и съучениците. Принципно нали се сещаш, лятото нямате ниакви ангажименти- топло време и нищо сериозно за вършене. Ама на есен се променя- почват се уроци, даскало, едно, друго и някак си човек става по-сериозен. И не всичко в цветя и рози като лятото. Щото има задължения.

А и има едно нещо дето му се вика "лятна тръпка, лятна забивка". Смисъл, че лятото е прекрасно и хубаво да сте заедно, ама дойде ли есента и подхване ли ви даскало и тн.. не се получава. Не насилвай нещата, понякога чара на тия отношения е именно това, че свършват когато дойде есента.

[delphine_]

Според мен проблемът не е в даскалото и съучениците. Принципно нали се сещаш, лятото нямате ниакви ангажименти- топло време и нищо сериозно за вършене. Ама на есен се променя- почват се уроци, даскало, едно, друго и някак си човек става по-сериозен. И не всичко в цветя и рози като лятото. Щото има задължения.

А и има едно нещо дето му се вика "лятна тръпка, лятна забивка". Смисъл, че лятото е прекрасно и хубаво да сте заедно, ама дойде ли есента и подхване ли ви даскало и тн.. не се получава. Не насилвай нещата, понякога чара на тия отношения е именно това, че свършват когато дойде есента.

Да, разбирам но... не ми се вярва всичко да е било просто една лятна тръпка. Все пак лятото отдавна си замина, а ние все още сме заедно, въпреки че се чувствам хем безкрайно щастлива, хем безнадеждно тъжна.

[marilyn]

Да, разбирам но... не ми се вярва всичко да е било просто една лятна тръпка. Все пак лятото отдавна си замина, а ние все още сме заедно, въпреки че се чувствам хем безкрайно щастлива, хем безнадеждно тъжна.

Да, заедно сте, ама дали не е изтекъл срока на годност на връзката ви?!

[Chacho]

Така както го обясняваш, не мисля че има какъвто и да било проблем. Просто на моменти е по-сдържан, не мисля че има подлежащ проблем.

[FuckedUp]

Мога да говоря прибързано без да знам нищо, но според мен, не го познаваш достатъчно. Почвам да се дразня, когато вие (женските) почвате да говорите за промени и whatnot. Искате винаги едно настроение и поведение, което е изгодно за вас и всякаква промяна, която не си устройва, ви дразни.
Така си мисля. Поговорете си, все пак.