- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Вече не остана за какво да живея
Реакцията на авторката на темата наистина е преувеличена ,но в крайна сметка много млади хора минават през този период и това поведение е нормално.Колкото до Doomstalker, неговото мнение е още по-крайно.Да не говорим ,че слагането на стереотипи по принцип е грешно -да слагаш цяло едно поколение под един знаменател е най-малкото глупаво, да не говорим за арогантно.По въпросът за историческите епохи и начина, по който хората са реагирали ,ще ти напомня че в Ромео и Жулиета също развръзката е доста крайна, макар че е от друга историческа епоха.
Последно редактирано от kLamer : 12-04-2012 на 08:44
Не, само ти се подигравам![]()
I'm inside! Open your eyes! I'm you! Sad but true!!!
Bitch, I have just started....
Това за което говоря не са стереотипи. Това са най-общи изводи за психиката на несъзнателния, масов, социален член. Казах вече - това дали хората са наистина влюбени или просто искат да са такива не ме интересува чак толкова. Дразнят ме "проявленията" на тази любов. А проявленията са напълно копирани, както всъщност и всичко в поведението и мисленето на несъзнателния човек. Представите за любов са се изменяли много пъти. Според мюсюлманите да биеш жена си значи че я обичаш. Според някое африканско племе трябва да правиш друго. Ако погледнем недалеч в българската история ще видим съвсем различно поведение на влюбените от това днес. Естествено във фолклора са останали такива митове, приказки и истории за голяма любов, като тази на Ромео и Жулиета, както и много други. Но сред простолюдието има ли такова нещо? Или тези историйки се продават толкова добре и се радват на такава аудитория именно защото "малките" хора искат да се изживяват като влюбени? Човекът като цяло си е животно и не мисля че е тайна за никой че в основата на любовта не стоят някакви "възвишени", "божествени" чувства... напротив - основата е животинската страст и желанието за секс. Това че някой не искат да го приравнят до това, и искат да го изживяват като нещо повече, не е мой проблем. Щом това им доставя нужното удовлетворение.
Но важното в случая е че начините на поведение на влюбени хора се мени постоянно. То се определя от обществените настроения и усещания за реалност. А сега любовта е толкова комерсиализирана и дори и двама човека да са влюбени, то тяхното поведение се определя именно от общоприетата представа за поведение на влюбени хора... А днешната представа за любов идва точно от комерсиалната епоха и ХИЛЯДИТЕ истории ( под формата на филми) като тази на Ромео и Жулиета. И всеки "влюбен" цели да се държи като Ромео или Жулиета защото от тях идва представата им за любов. А дефакто Ромео и Жулиета е просто история...
Глупаво е да си помислиш че Пешо Тракториста се залюбил с Пенка Лудата и ще се хвърли под влака заради това, нали? Простолюдието и обикновените хора никога не са могли да изпитват такива чувства... Но могат само да им подражават и да ги наричат с измислени имена. Масовия човек никога няма да бъде Ромео или Жулиета, но му се иска. Затова и филми и истории за голяма любов се радват на такава популярност.
Последно редактирано от Doom_Stalker : 12-04-2012 на 09:26
Doom_Stalker ще те помоля да се спреш да пишеш в тази тема,изкарваш ме от равновесие,не ме познаваш,не знаеш през какво съм преминала,не знаеш какво и как съм спечелила и какво съм жертвала,за да стигна дотук,наистина те моля изчезни от темата,избий комплексите на друго място,(както казаха преди мен) и намери някакво друго удобно за теб занимание,вместо това да се заяждаш с хората..или поне не в моята тема,точно сега не ми е до такива мишки като теб... пък голям мислител ще вземеш да излезеш..в измисления ти свят..,след като си тръгнал да пишеш тук и да оборваш мнението на останалите..представям си колко жалко е съществуването ти .
Колко си заблуден.. :Х Направо не знам от къде да започна
Първо - всеки си има усет за правилно и неправилно. Няма такова нещо като "учим се от филмите", а да не говорим ,че първо е действителността , после филма. Гледала съм толкова любовни филми, но представата ми далеч не е копирана от там, дори напротив, повечето са ми леко скучни.
Този усет, който споменах по-нагоре, обясни ми как Ромео и Жулиета (понеже ги подбрахте :Д) са имали представа за любов? Нямало е телевизия едно време и какво хората не са се обичали? Все от някъде е почнало в крайна сметка. Това всеки си го носи и от него си зависи дали ще го развие и доколко.
"важното в случая е че начините на поведение на влюбени хора се мени постоянно" - пропускаш факта, че и хората и мисленето им също се менят постоянно. Някога най-великото постижение на човечеството е било да запалят огън, не може да сравняваме тези две епохи.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Смени си дилъра и излез от филма , "Казанова" !Имаш супер изкривени виждания и представи за любов .. и се опитваш да ме обедиш , че имало разлика и т.н , единствената разлика , която може да има е че детската любов (като тази в случая) е в пъти по - силна от на възрастните от където искаш го гледай , така е ! Явно теб някоя мадама те е настъпала в ранните годинки и затова си такъв скиптик..
Опитах да те върна и пак да те прегърна , но времето отлита , а назад не ще се върна .. Истински остана жива в тая тъжна рима, а тебе те няма , няма те вече година ...
информационна бележка: Ромео и Жулиета са около 13-годишни. В нощта, в която Ромео среща Жулиета, той е хлътнал в поредната дУвойка, заради което приятелите не спират да го подиграват.
//за протокола;
Най-голямата ирония тук е че се вижда как жалко се опитвате да защитите малките си "реалности" и образи, в които толкова сте се вкопчили. Като естествено целите да нападнете мен и моята личност, и така в главите си да отхвърлите по-лесно аргументите ми. Аз просто ви подхвърлям разни неща, а вие веднага се мъчите да защитите устоите на глупавите си вярвания и догми. Това подсказва защо толкова яростно и целеустремено ми се връзвате и държите на всяка цена да ме оспорите... Защото любовта е това което ви идентифицира. Без илюзията за любов, без ролите и преструвките, без прехвалените емоции и чувства - ВИЕ СТЕ ЕДНО НИЩО! Не искате да си свалите маската и да си признаете че всичките тези любовни "неща" са просто приказки за пораснали деца, защото без тези маски, без тези приказки, вие оставате едно нищо. И е нормално да се "вкопчвате" за такива неща... Дали ще е обществото, дали ще са парите и успеха, дали ще е Бог, дали ще е някаква идеология, или пък ще е най-простата идентификация - префърцунената банална любов - няма значение. Важното е да има нещо което да ви придава образ и идея за принадлежност. А най-простия такъв образ е на любовта и всичките й игрички.
Но всъщност всеки образ и всяка преструвка са израз на най-дълбокото желание за идентификация на индивида. А желанието е липса. Човекът се преструва и подражава именно на това което му липсва. На вас ви липсва любов, именно затова и постоянно я търсите и се "припознавате" в нея. Защото тя ви дава принадлежност и идентификация.... без нея вие сте нищо.
Последно редактирано от Doom_Stalker : 12-04-2012 на 10:18
Добре, че ти се появи да ни кажеш кои смеТакива като теб пък са се взели толкова на сериозно, че чак сами са си повярвали.
Всеки има повече от едно нещо,което го индентифицира, жалко е да смяташ, че нещата,които индентифицират теб те правят нещо повече от другите (нищожествата). Това само показва колко си тесногръд и виждаш не по далеч от собствения си нос.
Пак те питам, защото явно когато прочетеш нещо неудобно за теб го игнорираш (може би,защото не знаеш как да се обосновеш), ти за какво си си направил регистрация тук и пишеш точно в този раздел? Да се направиш на по-велик?![]()
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Опитах да те върна и пак да те прегърна , но времето отлита , а назад не ще се върна .. Истински остана жива в тая тъжна рима, а тебе те няма , няма те вече година ...
Глупости, филмите са точно отражение на скритите желания на хората. Филма е желаната действителност. Никой не прави филми заради действителността им. Кой би ги гледалФилмите са бягство от действителността. Всяка форма на изкуство е това. Лошото е когато една измислица и хубава история се разпространи твърде много и всеки започва да я приема като реалност. Една лъжа може много лесно да се възприеме стига да изпълнява някакви човешки потребности. Всеки възприема любовта си като тази на Ромео и Жулиета, защото с цялата тази работа идва и чувството за "възвишената" любов, за саможертвата, и всичките хубави чувства. И така "малкият" човек си мечтае, да бъде и той възвишен, и той да е саможертвен и да се чувства добре. Затова тези истории и филми се възприемат толкова добре - защото дават поредната доза хубави чувства на този който се идентифицира с тях.
Преди Ромео и Жулиета е имало много други истории. Имало е и рицарски романи и изобщо във фолклора са съществували много такива истории. И това е всъщност идеята на историите, на митовете и легендите - те дават едно бягство от реалността, което ти можеш да го вземеш, да го откопираш и да се изживяваш и ти като в приказка. Но това е просто красива лъжа. И естествено повечето хора не са я взимали насериозно. Но пък сега в информационната ера тези неща се приемат доста по-добре. Но иначе като цяло идеята на такива истории е именно такава. Защо хората са си измислили Бог? За да избягат от реалността, да оправдаят действията си с него, и да се чувстват и те божествени, богоизбрани и т.н. Същата работа. Хората постоянно имат нужда от такива приказки и легенди, за да запълнят собствените си липси и нужди.Колкото до това откъде е тръгнала любовта... по същия начин откъдето е тръгнала и всяка "божествена" измислица. Хората имат инстинкт да се клецат, оттам идва любовта. Но понеже не искат да го сведат просто до това, предпочитат да го наричат с възвишени имена. Както и не искат да признаят жалкото си животинско съществуване, затова предпочитат да го оправдават с Бог, с морал, с общество и т.н. та "малкият" масов човек не му е удобно да е "малък" и масов, затова винаги търси нещо отвъд, което да компенсира недостатъците му, и да го залъгва, че е нещо повече.
Така е , новите времена изискват нови глупости. Но пак да са коректни и да служат на хората.
Не, но причините за моето писане биха скандализирали още повече пишещите тук, затова ще си замълча. Или може би ще ги оставя за финален трол....
Doom_Stalker бате ти за какъв се имаш-Божи глас ли?!Изживяваш секато е*ати капацитета,а аргументите ти са на пишлеме.Извади си главата от задника и прогледни.
:Д
не, сериозно - :Д
Най-голямата ирония е, че ти не можеш да приемеш, че има мнения различни от твоето и взе нещата толкова сериозно, че отдели цели 3 часа от живота си да се опитваш да превъзпиташ поне 5-6 различни човека, като нападаш тях и тяхната личност... Яростно и целеустремено се насочваш ти към всеки един коментар, който ти противоречи и изписваш по 3-4 абзаца, за да се опиташ да се обосновеш. Чудесно е, че успя така хубаво да опишеш сам себе си в цитата, който съм подбрал. Ти смяташ чуждите вярвания и догми за глупави, но пък изискваш от останалите да се кланят пред твоите. омагад. Това, че смяташ чисто човешките чувства за преструвка, а хората, които ги изпитват за едно голямо нищо, то тогава чисто от любопитство ще те попитам: Ти какво си? Имаш мнение по въпросите, както всеки нормален човек, но не очаквай и не изисквай другите да го поддържат. Ако цял живот се занимаваш с тези опити да караш хората да мислят като теб...еми какво да ти кажа-няма да успееш и ще загинеш разочарован.
В случая не е важно какво аз пиша, а как вие реагирате на него. И защо реагирате така. Дори и това което да съм написал да са пълни глупости, вие решихте да ми отдадете пълното си внимание за да ми докажете че не съм прав. Ако толкова много се придържахте към вашите измислени принципи, че "Всеки си има право на мнение", тогава защо така яко се дразните? Може би защото атакувам глупостите, които уж ви определят като хора? Защото разбутвам илюзиите ви?
Умът съществува винаги в някакво поле с точно определени граници. И също както всяка система в човека, умът си има защитни механизми, с които да пази границите си, с които да отхвърли всяка противоречива информация, която нарушава статуквото на индивида. И вие точно това правите тук, защитавате границите на догмите си. Само че всеки се мъчи да оспори думите ми както само той си може. И всъщност по реакциите се вижда кой какъв е. Някои от вас не им стигна акъла да се опитат да вникнат в думите ми, прочетоха ме само по диагонал и реакциите им бяха повече от посредствени - псувни, обиди, заучени клиширани изрази и т.н. Други пък се постараха да ми направят анализ, да ме изкарат като комплексар и някакъв тъжен, злощастен човечец и така автоматично да сведат аргументите ми до прост хейт. Много се смях на опитите да ме опишете, да ме поставите в границите на бедното си възприятие. Естествено аз допълнително наливах масло в огъня чрез изказа си (на по-възвишен от останалите, чрез говорене в прав текст). И това породи някои реакции на които доста се смях.
Най-смешно ми е обаче как всички си мислят че искам нещо от тях, че ги принуждавам да следват някаква моя истина и че се имам за Божи-глас, както един каза. Нищо не искам от никого от вас, нито пък искам да ви поучавам и да ви съдя. Вие естествено може и така да го възприемате, но това не е мой проблем. Вашите реакции са си ваши, и аз нямам отношение към нито един от вас. Интересно ми е само естеството на реакциите ви. Защото те пък са явен признак за това кои сте вие.... Вашите защитни реакции ме интересуват, защото изследвам връзката между "каузата" на човека (това с какво се идентифицира) и реакциите му. Интересува ме как човека защитава устоите на вярванията си и изкривява възприетата информация, така че да може да я нагоди, да я изопачи и отхвърли (това което вие правите с моите думи.)
ПП: Отново съм вложил същия "възвишен" тон и очаквам още първосигнални реакции.Именно тези реакции показват, че съм прав.
Последно редактирано от Doom_Stalker : 12-04-2012 на 17:46
социалният експеримент приключи![]()
Последно редактирано от bitchwolf : 12-04-2012 на 18:43
I'm inside! Open your eyes! I'm you! Sad but true!!!
Doom_Stalker - замислял ли си се, че може би ти си живееш във филма.
К'во да ти кажа, времената се менят, хората също. Ако преди ти се е налагало кой да обичаш, и са те женили на 15, сега не е така... Мисля, че можеш сам да избереш в кой да се влюбиш, харесваш, мразиш и тн. Хората се учат от заобикалящия ги свят, не само от опита си. Сега може да е 16 годишна, която гледа филми и си изгражда представата за света според тях. И е напълно нормално да искаш живота ти да е подреден като в приказка и да се стремиш към това, независимо дали си на 16 или 61...
За другото, че се вкарва в големите драми си абсолютно прав, а за здрач да не говорим...
No driving, no sleeping
Live it up like it's the weekend
When the DJ play the right song
Gon' drink, gon' party all night long...
Party all day, party all night
Say you wanna party
Let's party alright
Винаги съм била такава. Винаги.
Но е време да помислиш за себе си.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Естествено че живея във филм, всички живеем във филм. Докато има АЗ-образ, докато има субект, реалността винаги е изкривена. Субектът изкривява реалността, най-често така както му изнася. Но принципа - субективно отражение на обективната реалност винаги е в сила. Поне докато има субект, докато има "АЗ".
Но именно вярванията, догмите, идентификациите с нещо и някой, именно тези работи замъгляват най-много отражението на реалността. Аз не вярвам в нищо, не се идентифицирам с нищо, за мен няма добро и зло, няма нещо което трябва и не трябва да стане, нямам кауза. И това ми позволява да виждам по-обективно на нещата. Естествено и моята гледна точка е изкривена, но въпросът е в подобряването на адекватността, и именно такива вярвания и идентифицирания на Аз-ът(с любовта или с каквото и да е) най-много пречат върху обективното виждане. Но хората ги е страх да се откажат от тези вярвания, защото тези вярвания са измислени от самите тях, за да им служат, да им дават принадлежност, да им дават чувство за възвишена любов и т.н. Без тези неща, те остават едно нищо. Естествено повечето от тези догми и "прости истини" се сервират наготово в обществото, а масовият човек просто гребе от тях, опиянен в собствените си заблуди и "добри" идеи.
Хората никога не са се учели, винаги средностатистическия социален член просто е следвал тенденциите и настроенията в обществото. А хората просто подражават на това което е актуално, и естествено му прилепват думичките - "че така трябвало да бъде", че " така е правилно", или по старото " че така е писано". Ако аз управлявам този свят 100 години и наложа умишлено идеята че двама души които се обичат задължително трябва.... да си бият шамари всеки път като се видятСигурен съм че само за едно поколение ще се появят хора които пак ще казват че така е правилно... И сигурно някоя после като се раздели с любимия си ще казва " Охххх толкова ми липсва, биеше ми такива хубави шамари"
. Та това е същата работа. Хората не поумняват, те просто гледат да са в " крак с модата". Сега е модерно всяка госпожица да е има много обожатели В КОИТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА Е ЛУДО И ИЗПЕПЕЛЯВАЩО ВЛЮБЕНА. Странно защо само преди 100 години хората не са се женели по любов и това е било напълно нормално. Може би защото тогава, за онова време, представата за двама души заедно не е включвала задължително любов. А сегашната представа задължително включва любов. Не мислиш ли?
Последно редактирано от Doom_Stalker : 12-04-2012 на 18:35
Както вече казах хората и времената се менят. Не мисля, че хората не поумняват. Да повечето си зациклят на едно определено място, което им пасва, което ги подсигурява, но не можеш да твърдиш, че хората като цяло не поумняват.
Малко си противоречиш. Казваш, че живееш във филма, но после изкривяваш думите си и казваш, че погледа над нещата ти не е основан на "модерното днес"
Продължавам да твърдя, че всеки е различен и всеки има собствено мнение, дали е изградено от филми, приятели, родители или тн, няма значение. Сам се развиваш до някаква степен, но заобикалящия те свят те прави някак си по на"ти" с нещата.
Давам ти пример веднага. Момиче, което не излиза никъде само до училище и обратно и момиче което има реален допир със света. Коя мислиш, че е по "усъвършенствана" така да се каже. Човек се сблъсква сам с нещата и чак тогава вижда дали живота му е филм или не.
Ако не бяхме поставили някакви морални граници и не сме разграничили доброто и злото, според мен щяхме отдавна да сме се изгубили някъде.
Пс - кефи ме как се изразяваш (:
No driving, no sleeping
Live it up like it's the weekend
When the DJ play the right song
Gon' drink, gon' party all night long...
Party all day, party all night
Say you wanna party
Let's party alright