Вече не остана за какво да живея

[Doom_Stalker]

Пхаха, отново се връщаме до познатите граници - тези на доброто! Когато нямаме как да защитим глупостите си винаги се придържаме към старата лъжа че нещо трябва да се приема само защото е добро. Всъщност границите на "доброто", обединяват всичките тези неща като любовта, чувствата, морала, добротата и т.н. И именно тук е най-голямата трудност - да превъзмогнеш това което е "добро" и удобно, и да видиш отвъд тези егоистични възприемания на света. Всъщност отдавна е известно че човечеството е на ниво детска градина, и отвъд всичките претенции и роли, човека все още се води от няколко примитивни мотива, характерни за животинския свят. Това е мотивът "Винаги трябва да съм добре", който е обуславен от множество психични процеси и е в основата на несъзнателния живот. И това всъщност не е изненада, тъй като този принцип е фундаментален за "Живота". НО ТОВА НЕ Е ИСТИНАТА. Това че нещо е добро, не е аргумент за неговата истинност. Точно така се ражда понятието консенсусна истина в обществото - това което е необходимо и "добро" за човека се приема като всевишна истина. Но дефакто, това което ти е необходимо на теб или на обществото, в никакъв случай не е задължително да е обективна истина. И всъщност това е цената на обективното и рационално мислене - вече не всичко в света е създадено за да ги помага и да е добро за теб. Хората толкова се влюбват в глупостите, които си измислят, именно защото тези глупости са добри за тях. И всяка глупост е в състояние да се приеме и да се издига на пиедестал стига да е "добра" и да изпълнява някому някаква функция. Но това е адски примитивно мислене, а човека който вярва и мисли за истина само това, което му изнася е идиот. И по нищо не се различава от едно животно, което винаги търси доброто за себе си(или доброто за обществото и така индиректно пак за себе си). Така и всичките коректни идеи са готови да се приемат като истина, стига да са полезни. Не отричам че тези неща са добри за някои хора, предлагат им определен комфорт, но те нямат нищо общо с истината. Така кой в каквото иска - нека си вярва,и в любовта, и във всичките онези човешки идеи създадени за да служат на човеци, но да се изкарват като истина е малоумно и дори арогантно. Защото не са истина. Полезното не е истина. И този който търси полезното никога не може да намери истината. И всичките псевдо-философски глупости, които хората спрягат за висша истина и за смисъл на своя живот, в същото време са просто глупости - разпространени и приемани заради нуждите на хората... не заради истината.