Щастливи ли сте ?

[Hayashi]

Доста по-щастлива от колкото когато бях в България. Отървах се от доста неприятна и злонамерени индивиди, вече доста по-внимателно си избирам приятелите. А и прекрасно да се научиш да живееш съвсем сам. Единственото, което ме прави нещастна е ужасната ни програма в университета. Въпреки че нямам много близки приятели чужденци, самите хора тук се отнасят доста по-мило към мен.
Не мисля, че ще остана тук за дълго. Държавното устройство е доста влудяващо. Но доколкото зависи от мен няма да се върна в България. Не мисля, че имам какво да търся там.

[SHPAIdURmeN]

^

В кой град си ?>

[Hayashi]

В Тулуза.

[Cооkie]

Да, щастлива съм. Преди месец се преместих в Швейцария и никога не съм се чувствала по-добре. Не мисля, че е поради факта, че живея в чужбина, обаче. Основният фактор е че най-накрая правя (уча) това, което винаги съм искала, и съм заобиколена от хора с много сходни интереси и мечти. Всички са мотивирани и ентусиазирани да бъдат тук и да правят това, което правят и атмосферата е неописуема. Учителите ни също са супер, както и самия град и всичко
В Германия също не бих казала, че не бях щастлива, въпреки че не това е "моето нясто".
В Англия беше друго - там живеех, за ваканциите, когато се прибирах в България. Основната разлика беше, че не отидох там по собствено желание.
А в България винаги ще ми е добре - там са ми най-близките хора и като цяло се чувствам най-"вкъщи". Искрено се надявам някой ден да имам възможността да се върна да живея и работя там. Но дотогава вероятно ще сменя поне още няколко "чужбини"
(май се отклоних доста, сори)

[Al3ksandra]

На моменти щастлива, на моменти нещастна. В началото беше трудно, свикнал си с един начин на живот и след преместването в чужбина коренно се променя. Тук, където съм, в Чехия, хората не си дават много зор в нищо, да не говорим че не харесват чужденците в страната си. Чувствам се обаче добре и удовлетворена, защото именно тук ми се случи късмета да намеря сериозния си приятел българин, именно тук почувствах какво е да живееш с малко по-добър стандарт на живот и претърпях някои промени около себе си от страна на семейството ми, които в БГ едва ли щяха да се случат. Чехия разчупи мисленето им. Неща които не вярвах че някога биха ги правили през живота си, сега са просто факт. Щастлива съм и сщо че съм тук със семейството си. Макар да няма много забавления, ние си ги създаваме сами. Вървим напред и се опитваме да се чувстваме добре и да се радваме, на това което ни е дадено. Иначе си признавам, че когато вечер си легна и се замисля за стари близки и приятели, ми липсват безкрайно много, но не съжалявам за нито едно от решенията си.